На днешния ден, 29 май, през 2017 г., умира бившият панамски диктатор Мануел Нориега. Той издъхва на 83 години в болница в столицата Панама, след като получава тежки усложнения след претърпяна мозъчна операция.
Новината за смъртта му е потвърдена официално на следващия ден (30 май) от тогавашния президент на страната Хуан Карлос Варела.
Краят на управлението на Нориега поразително напомня на този на венецуелския президент Николас Мадуро, който беше отвлечен от спалнята си в Каракас от американските "тюлени" в началото на тази година.
Залавянето на Нориега изглежда като невероятна история, която ФАКТИ припомня:
През декември 1989 г., по време на американската инвазия в Панама (Операция „Справедлива кауза“), панамският диктатор Мануел Нориега се укрива в посолството на Ватикана в Панама Сити. Тъй като международното право забранява на американските военни да нахлуят в дипломатическата мисия, те използват психологическа война (PSYOP), за да го пречупят и принудят да се предаде.
Американската армия обгражда сградата с Humvee-та, оборудвани с мощни високоговорители, и започва да надува оглушителен рок, хард рок и хеви метъл денонощно. Тъй като Нориега е бил известен почитател на операта, американските части за психологически операции съставят специален плейлист, целящ да го дразни и дезориентира. Някои от най-емблематичните песни, пускани с максимален обем, включват:„Panama“ на Van Halen (използвана заради иронията в името)„I Fought the Law“ на The Clash„ Welcome to the Jungle“ на Guns N' Roses„You Shook Me All Night Long“ на AC/DC„ No More Mr. Nice Guy“ на Алис Купър, „Danger Zone“ на Кени Логинс. Иронично е включена дори поп песента „Never Gonna Give You Up“ на Рик Астли.
Официалното обяснение на Пентагона по-късно е, че силната музика е пусната първоначално, за да създаде „звукова бариера“, която да попречи на журналистите с насочени параболични микрофони да подслушват поверителните преговори между дипломатите и американските генерали. Тактиката обаче бързо е развита от специалните части като средство за лишаване от сън и психологически натиск.
Музикалният тормоз продължава няколко дни и предизвиква сериозни критики от страна на Ватикана и Белия дом, като съветникът по национална сигурност Брент Скоукрофт описва ситуацията като „недостойна“ и „глупава“. Президентът Джордж Буш-старши в крайна сметка нарежда музиката да бъде спряна.Въпреки това, комбинацията от изолация, дипломатически натиск от страна на Ватикана и постоянният шум си казва думата – на 3 януари 1990 г. Мануел Нориега излиза от посолството и се предава на американските сили.