„Ролинг Стоунс“ отдавна носят репутацията на една от най-скандалните рок групи в историята. От началото на кариерата си Мик Джагър, Кийт Ричардс, Брайън Джоунс, Бил Уайман и останалите членове на състава изграждат образ, противоположен на подредената публична фасада на „Бийтълс“ – по-груб, по-провокативен и по-близък до представата за рокендрол без ограничения.
В книгата „The Rolling Stones: The Biography“ авторът Боб Спиц проследява не само музикалната история на групата, но и личния живот на членовете ѝ, който често е бил част от публичната митология около тях. В интервю за Fox News Digital Спиц твърди, че в по-късен етап от живота си Бил Уайман, Кийт Ричардс и Мик Джагър дори са обсъждали колко жени са имали през годините.
Според автора Уайман е спрял да брои при около 1800 имена, като водел дневник с всички жените, с които е бил интимен. Джагър смятал, че броят при него е няколко стотин, докато Ричардс, когото публиката често възприема като най-необуздания член на групата, посочил едва няколко значими връзки. Спиц интерпретира това като знак, че Ричардс, въпреки имиджа си, е бил най-романтичният сред „Стоунс“.
This is out in April. By Bob Spitz.
— Helen O'Hara (@oharaviolin) February 8, 2026
Cover from Exile On Main Street era. pic.twitter.com/cTHovEmsZ7
Самият Кийт Ричардс никога публично не е посочвал подобна бройка. В интервюта и в мемоарите си „Life“ той говори най-вече за жените, които са имали най-силно влияние върху живота му, сред които Анита Паленбърг и съпругата му Пати Хансен. Ричардс често е подчертавал, че музиката и зависимостите са доминирали живота му в много по-голяма степен от преследването на краткотрайни връзки.
При Бил Уайман историята е различна. Спиц го описва като най-активния в това отношение член на групата. Бил Уайман е най-възрастният сред „Стоунс“ и в началото единственият женен, но според биографа именно след присъединяването си към групата започва да води много по-разкрепостен личен живот.
Личният живот на Уайман по-късно предизвиква сериозни полемики. След първия си брак с Даян Кори, от която има син, той се жени през 1989 г. за Манди Смит. Тогава той е на 52 години, а тя на 18. Според множество публикации двамата се запознават, когато тя е на 13, а той на 48. Спиц пише, че тази връзка е предизвикала възмущение у Мик Джагър, чиито дъщери Карис и Джейд са били по-възрастни от Смит. Уайман по-късно изразява съжаление за брака.
Биографията обръща внимание и на сложната мрежа от връзки в обкръжението на групата през 60-те години. Романтичните отношения между музикантите и жените около тях често се преплитат. Анита Паленбърг е свързвана както с Брайън Джоунс, така и с Кийт Ричардс и Мик Джагър. Мариан Фейтфул също е част от този кръг и по-късно описва Ричардс като изненадващо романтичен.
Според Спиц именно Брайън Джоунс задава ранния тон на скандалната репутация на групата. Авторът твърди, че още до 21-годишна възраст Джоунс вече е имал няколко деца. Подобни истории не отслабват публичния образ на „Ролинг Стоунс“, а напротив – подсилват представата за тях като антигероите на британската поп култура.
Групата съзнателно избира да не изглежда като „Бийтълс“. Членовете ѝ не носят еднакви костюми на сцената, не се покланят след всяка песен и не се стремят към възпитан, телевизионно удобен образ. Те се появяват със своите обикновени дрехи, пушат на сцената и превръщат арогантността, хаоса и младежката дързост в част от марката си.
Брайън Джоунс умира през 1969 г. на 27-годишна възраст. Официално смъртта му е определена като инцидент след удавяне. Той остава една от трагичните фигури в ранната история на групата.
Книгата разглежда и напрежението между Кийт Ричардс и Анита Паленбърг, особено около снимките на филма „Performance“ от 1970 г., в който Паленбърг и Мик Джагър играят двойка. Според Спиц отношенията между Паленбърг и Ричардс се усложняват допълнително след този период. Паленбърг умира през 2017 г. на 75 години, а личните ѝ записки са цитирани в документалния филм „Catching Fire“ от 2024 г.
Въпреки десетилетията на конфликти, зависимости, връзки и публични скандали, Спиц вижда най-дългата и важна история в живота на „Ролинг Стоунс“ не като романтична, а като творческия съюз между Мик Джагър и Кийт Ричардс. По думите му именно отношенията между двамата стоят в основата на устойчивостта на групата.
В различни периоди Джагър и Ричардс не са си говорили, спорили са за музикалната посока и са преживявали сериозно напрежение, особено през 90-те години. Въпреки това връзката им остава ядрото на групата. Спиц посочва като показателен факт, че когато Ричардс се жени за Пати Хансен, избира за свой кум именно Джагър, с когото тогава не е бил в най-близки отношения.
Така новата биография представя „Ролинг Стоунс“ не само като група, изградена върху хитове, турнета и скандали, а като сложна система от лоялност, конкуренция, лични слабости и творческа зависимост. Митът за лошите момчета на рока остава, но зад него Спиц поставя по-широк въпрос: как една група оцелява повече от шест десетилетия, когато личните ѝ конфликти са почти толкова известни, колкото и музиката ѝ.