Британският режисьор Рис Фрейк-Уотърфийлд продължава своята поредица от хорър версии на детски класики с „Pinocchio: Unstrung“. Новият филм следва подхода на „Мечо Пух: Кръв и мед“, но предлага по-уверена визия, по-добри практически ефекти и същите слабости в сценария.
Историята представя Джепето като богат британски изобретател, обсебен от идеята да създаде изкуствен живот. Ролята е поверена на актьора Ричард Брейк, познат от „Игра на тронове“. След като внукът му Джеймс остава сирак, двамата заживяват в готическо имение, където момчето открива скритото творение на дядо си – живата дървена кукла Пинокио.
Първоначалният страх постепенно се превръща в близост между Джеймс и Пинокио. Конфликтът започва, когато куклата става свидетел на тормоза над момчето и решава да го защити чрез крайно насилие. Пинокио започва да убива и да събира човешки органи, убеден, че така ще се превърне в истински човек.
Публикация, споделена от Dread Central (@dreadcentral)
Филмът използва мрачните елементи от оригиналната история на Карло Колоди, но ги преработва като нискобюджетен слашър с графични убийства. Най-силната страна на продукцията е дизайнът на Пинокио – грубо издялана, напукана и зловеща марионетка, създадена предимно чрез куклени механизми и аниматроника.
Практическите ефекти и гримът също са сред по-успешните елементи. „Pinocchio: Unstrung“ рядко е истински страшен, но предлага достатъчно кървави сцени и физически ефекти, за да отговори на очакванията към евтин жанров хорър, отбелязват от Variety.
Вижте тази публикация в Instagram.Публикация, споделена от The Film Fanatic (@thefilmfanatic123)
Сценарият остава неравномерен, а отделните убийства често изглеждат слабо мотивирани и свързани помежду си. Част от черния хумор не успява да прикрие проблемите с развитието на персонажите и напрежението. Любопитно участие има хорър легендата Робърт Инглънд, който озвучава мрачна версия на Щуреца Джимини, допълва изданието.
Въпреки недостатъците „Pinocchio: Unstrung“ показва, че Рис Фрейк-Уотърфийлд постепенно изгражда разпознаваем стил. Филмът е по-изпипан визуално от предишните му проекти и разчита по-малко на провокация заради самата провокация, макар идеята за превръщане на обичани детски герои в убийци вече да губи първоначалната си изненада.