Астрономи успяха да проследят изключително ранен етап от експлозията на масивна звезда, след като космическият телескоп Einstein Probe засече кратък рентгенов проблясък от галактика на около 500 млн. светлинни години от Земята.
Сигналът, регистриран през март 2026 г., се оказа началото на свръхновата SN 2026gzf. Последвалите наблюдения с телескопи по света потвърдиха, че първият проблясък е т.нар. shock breakout – моментът, в който ударната вълна от колапса на звездата достига външните ѝ слоеве и освобождава мощен импулс от рентгеново и ултравиолетово излъчване.
Astronomers catch a massive star’s death from the 1st explosive moment 💥 NSF NOIRLab facilities were key to understanding cosmic explosion SN 2026gzf, including the @DOEScience-fabricated DECam, the NSF Nicholas U. Mayall 4-m telescope, & NSF–DOE @VRubinObs pic.twitter.com/EycdlGaaS8
— NOIRLab (@NOIRLabAstro) August 5, 2026
Това явление се смята за характерно за много свръхнови, но почти не се наблюдава директно, защото може да продължи само секунди или часове. При SN 2026gzf учените са успели да започнат наблюдения почти веднага след откриването и да проследят развитието на експлозията в различни части на електромагнитния спектър.
Свръхновата е определена като тип Ic-BL – мощна експлозия на масивна звезда, която преди смъртта си е загубила външните си слоеве от водород и хелий. Звездата вероятно е била от типа Волф-Райе и е имала маса около 20–30 пъти по-голяма от тази на Слънцето.
Необичайното е, че подобни свръхнови често се свързват с мощни релативистични струи и гама-избухвания. При SN 2026gzf обаче такъв гама-сигнал не е регистриран. Една от водещите хипотези е, че струята е била „задушена“ и не е успяла да пробие през звездата или околния материал.
Наблюденията показват още, че преди експлозията звездата е изхвърляла значителни количества материя в околното пространство. Тези газови обвивки позволяват на учените да възстановят част от бурните последни етапи от живота ѝ.
Откритието е важно, защото дава рядка възможност да се изследва как точно започва експлозията на масивна звезда. Подобни наблюдения могат да помогнат за по-доброто разбиране на образуването на свръхнови, неутронни звезди и черни дупки, както и на процесите, които разпръскват тежки химични елементи в Космоса.