Видения или ярки сънища с починали близки са сред най-често описваните преживявания от хора в последните седмици и дни от живота им. Това разказва д-р Кристофър Кер, специалист по хосписни и палиативни грижи от Бъфало, Ню Йорк, който от години изследва преживяванията в края на живота.
По думите му много пациенти съобщават, че виждат починали родители, съпрузи и други близки хора, които са им давали чувство за сигурност приживе. За самите пациенти тези преживявания често изглеждат изключително реални и носят спокойствие.
„Много малко думи се разменят между човека в съня и сънуващия, но сякаш всичко е разбрано“, обяснява д-р Кристофър Кер в разговор с телевизионната водеща Опра Уинфри.
Според него пациентите обикновено не търсят обяснение за видяното, а го възприемат като ясно и лично преживяване.
88% определят преживяванията като положителни
Д-р Кристофър Кер е провел над 1500 интервюта с пациенти в края на живота им, част от които са описани и в книгата му „Death Is But a Dream“. Според представените от него наблюдения около 88% от пациентите, съобщили за подобни преживявания, ги определят като положителни и успокояващи.
Виденията невинаги започват непосредствено преди смъртта. При някои хора те могат да се появят седмици или дори месеци по-рано и постепенно да стават по-чести.
Една от пациентките на лекаря например разказала, че виждала майка си, починала 30 години по-рано, да седи в стаята и да я чака. По-късно жената описала и преживяване, в което разпознала няколко починали членове на семейството си.
Д-р Кристофър Кер отбелязва и друг повтарящ се модел. Често се появяват хора, които са имали особено значение за пациента, докато роднини или партньори, с които отношенията са били тежки, може изобщо да не присъстват.
Въпреки дългогодишните си наблюдения Кристофър Кер подчертава, че не може да докаже откъде идват тези преживявания или че починалите близки действително „посещават“ пациентите.
Според лекаря значението им е преди всичко психологическо. Виденията често се появяват около загуби, чувство за вина, стари конфликти и други незавършени емоционални преживявания. При някои пациенти те носят усещане за помирение и завършеност.
Кер описва и самото умиране като постепенен процес. С приближаването на края хората обикновено прекарват все повече време в сън и състоянието им постепенно се променя.
Наблюденията му не дават научно доказателство за живот след смъртта, но показват интересен и многократно описван феномен в палиативната медицина: за много хора образите на починали близки могат да бъдат източник на спокойствие в последния етап от живота.