В продължение на почти две десетилетия съветски учени се опитват да проникнат възможно най-дълбоко в земната кора. Проектът на Колския полуостров започва през 1970 г. с амбицията сондажът да достигне 15 километра. През 1989 г. Колската свръхдълбока сонда стига 12 262 метра, а диаметърът на отвора е само около 23 сантиметра.
Това остава най-дълбокото вертикално човешко проникване в земната кора. За сравнение, ако Еверест бъде поставен с върха надолу в сондажа, между върха му и дъното ще останат повече от три километра. Научните публикации за проекта потвърждават дълбочината от 12 262 метра и описват сондажа като уникална лаборатория за изследване на дълбоките земни структури.
Вода и следи от древен живот
Пробиването променя представите за това как изглеждат дълбоките слоеве на континенталната кора. В скалите са открити мащабни пукнатини и течности, включително вода на дълбочина, на която учените не са очаквали да я намерят. По-късни геоложки изследвания също описват дълбоките скали като фрактурирани и наситени с флуиди.
На няколко километра под повърхността са намерени микроокаменелости на едноклетъчни организми, чиято възраст надхвърля два милиарда години. Скалите се оказват по-порести и по-малко плътни от очакваното. Пробите от сондажа по-късно са използвани и в изследвания на древни минерални системи и флуиди.
Температурата спира спускането
Най-сериозното препятствие се оказва не само механичното натоварване, а температурата. Изчисленията сочат, че на дълбочина около 12 километра тя би трябвало да бъде приблизително 100 градуса по Целзий. В действителност е измерена температура около 180 градуса.
При тези условия скалите започват да се държат различно от предвиденото, а оборудването се натоварва все повече. Научните данни за Колската сонда сочат температури около 180-190 градуса по Целзий в най-дълбоките участъци, което обяснява защо работата става технически изключително трудна.
Целта от 15 километра така и не е достигната. Високата температура, деформациите на скалите и техническите проблеми довеждат до спиране на работата в началото на 90-те години. Данните от сондажа обаче показват, че дълбоката континентална кора е по-сложна, по-пропусклива и по-динамична, отколкото са предполагали тогавашните модели.
По-късно нефтената индустрия пробива по-дълги сондажи, но те са наклонени и следват извивка в земните пластове. Колската сонда запазва рекорда за вертикална дълбочина, макар днес да е изоставена. Около нея се ражда и легендата за микрофон, спуснат в отвора, който записал звуци, наподобяващи човешки писъци. Оттам идва и страховитото прозвище „кладенецът в ада“.
Източници: УНИАН