Взривът на Байконур, който отне живота на маршал Неделин

На стартовата площадка на Байконур остава половин час до планирания полет. Ракетата Р-16 е заредена и около нея се движат военни, инженери и техници. В 18:45 часа местно време на 24 октомври 1960 г. вместо обратно броене избухва пожар.

Двигателят на втората степен се включва преждевременно, докато ракетата все още е на земята. Пламъкът пробива резервоара на първата степен, горивото се възпламенява и за секунди стартовата площадка е обхваната от огън. Част от хората се опитват да се измъкнат през пламъците, други остават блокирани по обслужващите конструкции.

Сред присъстващите е маршал Митрофан Неделин, командващ съветските стратегически ракетни войски. Той наблюдава подготовката отблизо, въпреки че присъствието му на площадката с въоръжена и заредена ракета нарушава основни правила за безопасност. Загиват и Борис Конопльов, главен конструктор на системата за управление на Р-16, ръководители на изпитанията и десетки военнослужещи и работници от ракетната промишленост.

Ракета, подготвяна под политически натиск

Р-16 е замислена като първата съветска междуконтинентална балистична ракета, способна да носи ядрена бойна глава на голямо разстояние. Изпитанието е част от стремежа на Москва бързо да покаже, че разполага с надеждно оръжие в надпреварата със Съединените щати.

Подготовката обаче е съпроводена с повреди, течове и повтарящи се проблеми в системите. Въпреки това работата продължава. На площадката се намират много повече хора от необходимите за операцията. По-късно комисията установява, че освен техническия дефект са допуснати и сериозни нарушения на организацията и безопасността.

Докладът посочва, че електрическата система е позволила задействането на клапан, който включва двигателя на втората степен. В документа се заключава, че „пряката причина за катастрофата“ е недостатък в схемата за управление, позволил преждевременното задействане на клапана.

Официално самолетна катастрофа

Първоначално комисията отчита 90 жертви. В последствие са открити още тела и в редица исторически реконструкции броят достига 92. Част от ранените умират в болница, а точният брой остава спорен заради секретността и различните списъци на загиналите.

Главният конструктор Михаил Янгел оцелява, защото малко преди взрива се оттегля в укритие. В първото си съобщение до Москва той описва „пожар при последната предпускова операция“ и посочва, че има десетки загинали и много обгорели от огъня и азотната киселина.

Пред обществото обаче истината е скрита. На 26 октомври съветските власти съобщават, че Неделин е загинал при самолетна катастрофа. За останалите жертви почти не се говори. Подробностите започват да се появяват публично едва през 1989 г., когато съветската преса нарушава дългогодишното мълчание.

Ракетата Р-16 все пак стига до серийно производство и е приета на въоръжение през 1963 г. Но името ѝ остава завинаги свързано с онази вечер на Байконур, когато една предпускова процедура превръща символа на съветската ракетна мощ в огнен паметник на човешката цена на надпреварата.

Източници: theguardian.com, pbs.org, latimes.com