В тронната зала на Генералната капитания в Бургос генерал Франсиско Франко получава властта над испанската националистическа зона. На 1 октомври 1936 г., в разгара на гражданската война, той е провъзгласен за генералисимус и поема ръководството на правителството, създадено от военните, въстанали срещу Втората испанска република.
Церемонията е кулминацията на решение, взето няколко дни по-рано. На 29 септември Националната отбранителна хунта приема декрет, публикуван в Бургос на 30 септември. В него Франко е назначен за „ръководител на правителството на Испанската държава“, като изрично се посочва, че той „ще поеме всички правомощия на новата държава“. Документът му дава и титлата генералисимус на сухопътните, военноморските и военновъздушните сили, както и поста главнокомандващ на действащите армии.
Решението, което слага край на колективното командване
До този момент националистическата зона е ръководена от Национална отбранителна хунта, създадена след военния бунт през юли 1936 г. Председател на хунтата е генерал Мигел Кабаняс. На 1 октомври именно той предава правомощията на Франко по време на официалната церемония в Бургос.
Формулировката в декрета създава и историческа особеност. Документът говори за „ръководител на правителството на държавата“, докато още от самата церемония Франко започва да бъде представян публично и като държавен глава. Испанските архиви определят решението като момент, в който хунтата се саморазпуска, а Франко е посочен едновременно за ръководител на правителството и генералисимус на въоръжените сили.
„Да победя и да убедя“
След поемането на властта Франко произнася реч пред представители на хунтата и жителите на Бургос. В нея той заявява: „Не се стремя само да победя, а и да убедя.“ Посланието съчетава обещания за ред, социална политика и изграждане на „нова Испания“ с намерението да бъде наложено единно управление върху териториите, контролирани от националистите.
На 1 октомври е приет и закон за изграждането на новата испанска държава. Той създава Техническа хунта на държавата, секретариати и длъжността губернатор-генерал за гражданската организация на окупираните територии. Така военното командване започва да се превръща в централизирана държавна система. На следващия ден законът е публикуван в официалния вестник на новата власт.
Началото на дългото управление
Назначаването в Бургос не означава край на войната. Републиканското правителство продължава да контролира значителна част от Испания, а боевете продължават до 1 април 1939 г. Тогава Франко обявява победата на националистическите сили.
След края на гражданската война той запазва властта като авторитарен държавен глава до смъртта си на 20 ноември 1975 г. Така решението от 1 октомври 1936 г., взето като военно назначение в условията на граждански конфликт, се превръща в основата на режим, продължил близо четири десетилетия.
Източници: pares.cultura.gob.es, history.state.gov