Франсис Халцен е носителят на Нобеловата награда за физика за 2026 г. Белгийско-американският физик от Университета на Уисконсин-Медисън е отличен за решаващия си принос към Неутринната обсерватория IceCube и за откриването на високоенергийни неутрино с астрофизичен произход.
Наградата беше обявена на 6 октомври в Стокхолм от Кралската шведска академия на науките. Това е обявяването на лауреата, а не церемонията по физическото връчване на отличието. Тя ще се състои на 10 декември в шведската столица. Паричната стойност на наградата е 12 милиона шведски крони.
Телескоп, скрит под леда
IceCube превръща около един кубичен километър прозрачен антарктически лед в гигантски детектор. Сензори, разположени дълбоко под повърхността, регистрират слабите светлинни сигнали, които се появяват, когато неутрино взаимодействат с леда.
Неутриното са субатомни частици, които преминават през материята почти без взаимодействие. Високоенергийните неутрино са изключително редки, но могат да достигнат Земята от далечни и мощни космически източници, без да променят посоката си. Това позволява на учените да изследват процеси около обекти като активни галактики и други енергийни източници във Вселената.
Халцен работи по проекта повече от две десетилетия. Обсерваторията е завършена през 2011 г., а с нейна помощ са открити неутрино, чиито източници се намират извън Слънчевата система. В международния проект участват над 400 изследователи от 14 държави.
„Път към нов вид астрономия“
Председателят на Нобеловия комитет по физика Марк Пиърс заяви, че Халцен е ръководил международен екип от учени и инженери, създал „фантастичен инструмент“. По думите му неговата научна визия е проправила път към „нов вид астрономия“.
Наблюденията на IceCube продължават. Те могат да дадат нови сведения за средите, в които се създават високоенергийни неутрино, както и за неизвестни досега космически явления.
Източници: apnews.com, investing.com, nature.com