В края на септември 1908 г. Крит прави решителна крачка към обединението си с Гърция. На фона на политическата криза в Османската империя критското правителство обявява независимостта на острова и присъединяването му към гръцкото кралство.
Това не е внезапен акт, а резултат от десетилетия на въстания и политическа борба. След поредицата конфликти между християнското мнозинство и османската власт Великите сили създават през 1898 г. автономната Критска държава. Тя има собствено правителство и парламент, но формално остава под върховенството на султана.
Политическата криза отваря пътя към съюза
През 1905 г. Елефтериос Венизелос оглавява въстанието в Терисо, насочено срещу управлението на княз Георги, върховен комисар на острова. След политически промени през 1906 г. князът е заменен от Александрос Займис, а Крит получава по-стабилно автономно управление. Желанието за еносис — обединение с Гърция — обаче остава водещо.
Възможността идва през лятото на 1908 г., когато Младотурската революция разклаща Османската империя. През октомври България обявява независимостта си, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Критските политици приемат събитията като знак, че моментът за действие е настъпил.
В резолюцията си критското правителство заявява:
„Правителството на Крит, изразявайки неизменното мнение на критския народ, обявява независимостта на Крит и присъединяването му към Гърция, за да образува с нея неделимо и неразривно конституционно кралство.“
Присъединяването не е признато веднага
Критската камара създава временно управление, което започва да действа от името на гръцкия крал. На практика островът прекъсва връзките си с автономния режим, но международният статут остава нерешен. Гръцкото правителство не поема незабавно официално управлението заради риска от нов конфликт с Османската империя и Великите сили.
Великобритания, Франция, Италия и Русия настояват да бъдат запазени правата на султана и сигурността на мюсюлманското население на острова. Поради това гръцкият флаг е свалян от чуждестранни военни части на няколко места, а окончателното уреждане е отложено. Последните чуждестранни войски се изтеглят през 1909 г., без това да означава незабавно международно признаване на съюза.
След Балканските войни въпросът получава окончателно решение. С Лондонския договор от 1913 г. Османската империя се отказва от правата си върху Крит. На 1 декември 1913 г. в Ханя е издигнато гръцкото знаме, с което присъединяването на острова към Гърция е отбелязано официално.
Така едностранното решение от 1908 г. се превръща в реално държавно обединение пет години по-късно. Критската борба изтласква Елефтериос Венизелос към центъра на гръцкия политически живот, където той се утвърждава като един от най-влиятелните държавници на страната.
Източници: cretalive.gr, in.gr, ekathimerini.com