В Нюрнберг вече е подготвено мястото за екзекуциите, когато Херман Гьоринг прекарва последната си вечер като затворник. Най-високопоставеният оцелял ръководител на нацистка Германия е осъден на смърт чрез обесване, но не доживява до изпълнението на присъдата. В нощта на 15 октомври 1946 г. той приема капсула с цианид и умира в килията си, само часове преди насрочената екзекуция.
Гьоринг е роден на 12 януари 1893 г. в Розенхайм, Бавария. По време на Първата световна война служи като боен пилот, командва ескадрила и получава ордена „Пур ле Мерит“ – най-високото военно отличие на Германската империя. След войната превръща репутацията си на боен герой в политически капитал.
От боен пилот до втория човек в Райха
През 1922 г. Гьоринг се присъединява към партията на Адолф Хитлер и скоро поема командването на нейните щурмови отряди. Ранен е тежко при неуспешния Бирен пуч в Мюнхен през ноември 1923 г., след което напуска Германия. Връща се след амнистия и през 1928 г. е избран за депутат в Райхстага. Четири години по-късно става негов председател.
На 30 януари 1933 г., когато Хитлер е назначен за канцлер, Гьоринг влиза в правителството. Като министър на вътрешните работи на Прусия участва в изграждането на репресивния апарат на режима. Той е сред хората, които превръщат политическата власт на нацистите в система от полиция, затвори и преследване на противниците.
Гьоринг ръководи Луфтвафе от създаването му през 1935 г., а през 1936 г. поема и Четиригодишния план, който мобилизира германската икономика за война. През 1939 г. Хитлер го посочва за свой наследник. През следващата година му е дадено специално създаденото звание райхсмаршал.
Подписът под „окончателното решение“
Ролята на Гьоринг не се ограничава до военните и икономическите въпроси. На 31 юли 1941 г. той подписва заповед до Райнхард Хайдрих да подготви план за т.нар. окончателно решение на еврейския въпрос в окупираните от Германия територии. Документът е сред ключовите доказателства за участието на висшето ръководство на Райха в политиката на систематично унищожение на европейските евреи.
След военния разгром Гьоринг се предава на американските сили на 7 май 1945 г. В Нюрнберг той е водещият обвиняем в процеса срещу ръководителите на нацистка Германия. По време на заседанията защитава режима и отхвърля отговорността за редица престъпления. В последното си изявление пред трибунала заявява: „Ако трябваше да започна всичко отначало, бих постъпил така, както постъпих.“
Капсулата в килията
На 1 октомври 1946 г. Международният военен трибунал го признава за виновен в заговор за извършване на престъпления против мира, престъпления против мира, военни престъпления и престъпления против човечеството. Съдът постановява смърт чрез обесване, а Гьоринг иска да бъде разстрелян вместо обесен. Молбата му е отхвърлена.
В последната нощ той е в килията си в затвора в Нюрнберг. Според разказа, представен от PBS, малко преди 23 часа пазач забелязва, че Гьоринг се задъхва и се хваща за лицето. Оказва се, че е разбил капсула с калиев цианид. След като е открит, лекар установява смъртта му.
Откъде точно е получил отровата, остава неясно. През годините са изказвани различни версии, включително че капсулата е била скрита сред личните му вещи или му е била предадена по време на престоя в затвора. Потвърденото е, че Гьоринг умира на 15 октомври 1946 г., а на следващата нощ десет от останалите осъдени на смърт нацистки ръководители са обесени.
Източници: history.com, cgi.pbs.org