Силният вятър разклаща знамената и дърпа украсата по покрива, но не успява да помрачи церемонията. На 20 октомври 1973 г. кралица Елизабет II официално открива Операта в Сидни в присъствието на херцога на Единбург принц Филип, австралийски политици и хиляди зрители, събрали се около пристанището.
Десетки хиляди балони се издигат над сградата, от корабите и лодките в залива звучат сирени, а вечерта небето е осветено от фойерверки. Кадри от събитието са излъчени по телевизията в Австралия и по света. Националният филмов и звуков архив на Австралия описва деня като масово национално тържество, наблюдавано от милиони зрители.
14 години строителство и огромно поскъпване
Операта е проектирана от датския архитект Йорн Утзон, чийто проект е избран след международен конкурс. Строителството започва на 2 март 1959 г., а първоначалната сметка е 7 милиона австралийски долара. До завършването през 1973 г. разходите достигат 102 милиона долара – сума, многократно по-висока от първоначалния бюджет.
Работата е белязана от сложни инженерни решения, политически спорове и промени в сроковете. Утзон напуска проекта през 1966 г., а довършването е поето от австралийски архитектурен екип, ръководен от Питър Хол. Самият Утзон не присъства на официалното откриване.
Преди кралската церемония
Сградата започва да приема публика още преди официалното откриване. На 28 септември 1973 г. в оперния театър е поставена „Война и мир“ от Сергей Прокофиев – първата публична оперна продукция в новия комплекс. Първият официален концерт е свързан с Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен, а в програмата на тържествата е включена и „Вълшебната флейта“ от Волфганг Амадеус Моцарт.
В речта си Елизабет II признава трудностите около проекта, но подчертава неговото значение:
„Операта в Сидни завладя въображението на света, макар че, доколкото разбирам, изграждането ѝ не е минало без проблеми.“Кралицата допълва, че „човешкият дух понякога трябва да разпери крила или платна и да създаде нещо, което не е просто практично или обикновено“.
Днес Операта в Сидни е сред най-разпознаваемите сгради в света. Тя е вписана в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2007 г., а откриването ѝ остава моментът, в който един спорен и прекалено скъп строеж окончателно се превръща в национален символ на Австралия.
Източници: abc.net.au, theguardian.com, apnews.com