Когато в Русия се говори за Ванга, обикновено не става дума само за българската пророчица, живяла в Петрич и Рупите. Става дума за образ, изграден в продължение на десетилетия от списания, телевизионни филми, свидетелства на известни личности и интернет публикации. Така Вангелия Гущерова се превръща в един от най-разпознаваемите българи в рускоезичния свят.
Първите устойчиви връзки с руската публика се оформят още в късния съветски период. През 1963 г. съветската инженерка Елена Андреева посещава Ванга в България. По-късно разказът ѝ за срещата е публикуван в списание „Наука и религия“ – издание, което едновременно популяризира науката и критикува суеверията. През 1989 г. публикацията представя Ванга на читатели, които дотогава са я познавали най-вече от разкази и слухове.
Популярността идва в годините на несигурност
Истинският пробив настъпва след разпадането на СССР. През 90-те години Русия преминава през политически, икономически и социални сътресения, а интересът към ясновидци, лечители и езотерика се разраства. Журналистът Анатолий Строев, работил дълго време в България, обобщава причината така:
Според Строев руската преса допълнително усилва явлението, защото разполага с по-големи тиражи и по-широка аудитория. В същия период Ванга започва да бъде свързвана с руски политици, писатели и журналисти. Сред имената, споменавани в разкази за посещения при нея, са прессекретарят на Борис Елцин, писателят Леонид Леонов и актрисата Ала Демидова.
Телевизията превръща пророчицата в национален мит
Особено силен ефект имат документалните филми и телевизионните предавания. Сергей Медведев, прессекретар на Борис Елцин през 1995–1996 г., разказва, че е посетил Ванга по поръчение на президента. Впоследствие в руски продукции се разпространява историята, че тя е предсказала победата на Елцин на изборите през 1996 г.
Подобен е и случаят с „Курск“. След потъването на руската подводница през 2000 г. започва широко да се разказва, че Ванга предварително е предвидила събитието. Няма запазен писмен документ, който да потвърждава повечето подобни глобални предсказания. Въпреки това историите се оказват силни телевизионни сюжети, защото свързват реални трагедии с вече познат и авторитетен образ.
През 2013 г. руските телевизионни канали излъчват 12-серийния сериал „Вангелия“. Продукцията представя живота на Ванга през руска гледна точка и включва политически и исторически сюжети, които допълнително укрепват връзката ѝ с Русия.
Интернетът променя смисъла на предсказанията
В интернет образът на Ванга започва да се използва още по-свободно. На нея се приписват твърдения за възхода на Русия, бъдещето на славянските народи и упадъка на Европа и Съединените щати. Академично изследване, публикувано през 2024 г., отбелязва, че рускоезичните публикации често променят, съкращават или направо измислят предсказания, за да ги нагодят към актуални политически и обществени очаквания.
През март 2023 г. търсенията в „Яндекс“ за „Ванга“ и „предсказания“ надхвърлят 700 000 месечно. В началото на XXI век в руския интернет жаргон навлиза и глаголът „ванговать“ – да предсказваш или да твърдиш, че знаеш какво ще се случи.
Това обяснява защо популярността на Ванга в Русия надживява самата нея. За едни тя е свързана с православна и народна духовност, за други – с телевизионна сензация, а за трети – с удобен език за надеждата, страха и очакването Русия да има предопределено велико бъдеще.
Източници: novayagazeta.ru, rima.media, 168chasa.bg