Когато ходът на Втората световна война необратимо се обръща срещу Германия, а неизбежното възмездие започва да чука на вратата, в Третия райх настъпва период на масов ескапизъм. Вместо да се изправят пред катастрофата, нацистките лидери и пропагандната машина на Йозеф Гьобелс превръщат киното в основно убежище от действителността.
Рекордни посещения под звуците на сирените
През 1943 и 1944 година, когато войната вече е донесла тежки загуби на Източния фронт, а германските градове са подложени на денонощни бомбардировки, киноиндустрията в страната отчита парадоксален бум. Продадените билети надхвърлят един милиард годишно. За обикновените германци киносалонът остава единственото място, където за два часа могат да забравят за купоните за храна, разрушенията и страха от смъртта.
Стратегията на Гьобелс: Повече смях, по-малко реалност
Министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс бързо осъзнава, че тежките политически и военни филми вече не действат мотивиращо, а само напомнят на хората за безизходицата. По негово нареждане държавните студиа (UFA) рязко сменят курса. На екран започват да излизат предимно пищни цветни мюзикъли, леки комедии и романтични мелодрами.
Един от най-ярките примери е високобюджетният фентъзи филм „Мюнхаузен“ от 1943 година. Създаден по повод 25-годишнината на студиото UFA, той предлага на зрителите цветен, приказен свят, напълно откъснат от сивата и кървава реалност на фронта.
Самозаблудата на върха и манията по „Снежанка“
Бягството от истината е най-силно изразено сред самия нацистки елит. Адолф Хитлер е страстен киноман, който прекарва стотици часове в личния си киносалон в планинската резиденция Бергхоф. Докато на германците им е строго забранено да гледат „упадъчни“ американски продукции, самият Фюрер обожава холивудските филми.
Сред любимите му ленти са „Кинг Конг“, „Отнесени от вихъра“ и особено анимационният шедьовър на Уолт Дисни „Снежанка и седемте джуджета“. Хитлер успява да се сдобие с копие на филма чрез швейцарски посредници, въпреки американското ембарго. Той е толкова впечатлен от приказния сюжет и технологията на анимацията, че гледа лентата многократно, а в архивите дори са открити негови собствени скици и рисунки на джуджетата.
След катастрофата при Сталинград през 1943 година Хитлер спира да гледа развлекателни филми в знак на солидарност с войниците, но изпада в друг вид кино-илюзия. Той се изолира в планината и прекарва часове пред екрана, гледайки стари кинохроники от триумфалните паради през 1939 и 1940 година, отказвайки да приеме реалните военни сводки.
Абсурдът „Колберг“
Кулминацията на това бягство от реалността настъпва в последните месеци на войната с историческия епос „Колберг“ (излязъл на екран в края на януари 1945 г.). В момент, когато Третия райх вече няма достатъчно войници и ресурси да защити границите си, Гьобелс изтегля хиляди действащи военнослужещи от фронта, за да участват като статисти в масовките на филма.
Лентата разказва за героичната съпротива на един град срещу армията на Наполеон и има за цел да вдъхне вяра в невъзможната победа. Вместо това тя остава в историята като най-скъпия и абсурден паметник на нацистката самозаблуда – опит да пренапишеш реалността чрез кинолента, докато страната ти буквално се срива под краката ти.
Никоя кинолента обаче не може да промени изхода от войната или да отмени сметката за стореното. Прожекцията на Третия райх приключва в бункера под Берлин, където илюзиите окончателно отстъпват място на историческото възмездие.