Когато Никола Тесла бил малко дете, една котка на име Мачак му помогнала да забележи явление, което по-късно свързал с интереса си към електричеството. При галене по козината се натрупало статично електричество и от нея започнали да прескачат малки искри.
Тесла описва случката като силно впечатление от детството си. В разказа си той сравнява искрите от гърба на котката с мълниите в небето и задава въпроса: „Природата гигантска котка ли е?“ Това е автентичната връзка между изобретателя и котката му, за която има документални свидетелства.
Популярният текст, че Тесла е изучавал котките като живи енергийни антени, надгражда тази детска случка с твърдения, за които няма надеждни доказателства. Не е установен документ, в който Тесла да твърди, че котките усещат невидими енергии, напускат стаята преди опасност или разкриват тайните на Вселената.
Същото важи и за често разпространявания цитат, че вселената трябва да се разбира чрез „енергия, честота и вибрация“. Фразата често се приписва на Тесла, но произходът ѝ не е потвърден с надежден първоизточник. Затова тя не може да бъде представяна като сигурно изказване на изобретателя.
Изследванията върху котешкото мъркане действително посочват честоти приблизително между 25 и 150 херца. Това обаче не означава, че котката лекува човек. Някои вибрационни методи, изследвани в медицината, използват ниски честоти, но от това не следва, че мъркането има същия ефект върху счупени кости, тъкани или кръвно налягане. Не са доказани и твърденията, че собствениците на котки имат с 40 процента по-нисък риск от инфаркт заради мъркането.
Американската геоложка служба посочва, че има множество разкази за необичайно поведение на животни преди земетресения, но липсват убедителни данни за надежден и възпроизводим метод за предсказването им. Хайчънското земетресение в Китай през 1975 г. често се дава като пример, но случаят не доказва, че котките могат да предупреждават за трус до един час по-рано.
Историята за Тесла и Мачак остава любопитна именно защото показва как едно обикновено наблюдение може да се превърне в траен научен интерес. Реалният разказ е достатъчно впечатляващ и без допълнителните митове: искрите от козината на една котка са сред ранните спомени, които Тесла свързва с електричеството.
Източници: trud.bg, smithsonianmag.com, pbs.org