При полеви проучвания на експерти от БДЗП (д-р Недко Недялков и д-р Георги Попгеоргиев), проведени в района на Сакар на 10.06.2017 г., за голяма изненада беше уловен възрастен женски мишевиден сънливец (Myomimus roachi). Това съобщиха от Българското дружество за защита на птиците.
Мишевидният сънливец е един от най-редките и енигматични бозайници в България и Европа. Това е първото улавяне на този вид за последните 40 години у нас, като предното улавяне е край Бургас, през далечната 1978 година.
През последните десетина години кости от мишевиден сънливец бяха намирани в погадки от сови (основно от забулена сова и бухал), като беше установен и в някои нови райони. Въпреки това оставаше загадка къде и в какви местообитания живее този вид в България.
Местообитанието в района е представено от полуотворени тревисти местообитания с разпръснати единични стари дървета от дъб, круша и храсти.
През последните 2-3 година се появи практика на механично премахване и разчистване на храсти и дървета, за да се поддържат пасища. При почистването, освен че се унищожават местообитанията като се премахва храстовата и дървесната растителност, има и множество регистрирани случаи на загинали животни – костенурки, таралежи, зайци, змии и др.
Мишевидният сънливец се среща само в Югоизточна България, Източна Тракия (Турция) и по крайбрежието на Западна Мала Азия, които не са потвърждавани отдавна.
Още за тези мънички симпатични животинки - мишевидните сънливци
Но историята не приключва до тук. При ревизия на фосилни материали от пещера в Палестина, се оказва, че един сънливец (Philistomys roachi) описан от там, изключително много прилича на нашия мишевиден сънливец, така е синонимизиран и става Myomimus roachi. Това е един от реките случай в зоологията, когато видове, описани като фосилни, възкръсват в съвременната фауна.
През следващите години (60-70-те години на ХХ век) видът е установен при фаунистични проучвания в Източни Родопи и околностите на Свиленград, но така и не се провеждат специални проучвания върху биологията и екологията на този рядък вид.
Българските учени улавят този вид изключително на земята — в стари лозя, край житни и царевични ниви, и предполагат, че води наземен начин на живот (за разлика от останалите видове сънливци, които са свързани с горски местообитания), като своя роднина от Копет Дак. Но през 70-те години този вид е установен в съседна Турска Тракия, където го улавят изключително по стари дървета (круша, орех, дъб и др.). Преди 3 г. екип от български и турски учени проведоха първите проучвания с радиопредаватели на вида, проведени в турска Тракия. От това проучване стана ясно, че видът живее в хралупи на стари дървета на височина от 1,5-2 м, но понякога слиза и на земята — вероятно да търси храна (насекоми, различни плодове) и да се придвижва в полуоткритите местообитания.