Проучване на екип от университета Харвард потвърди това, което всички винаги сме подозирали — летните жеги ни пречат да мислим.
Според резултатите от ново проучване, проведено от екип от факултета по обществено здраве във висшето учебно заведение, студентите, които живеят в спални помещения без климатик по време на необичайно високите литни горещини, дават значително по-слаби резултати на поредица от когнитивни тестове в сравнение със студентите, които имат климатични инсталации в общежитията си.
Това е първото изследване, което показва вредните ефекти от топлото време върху човешкия мозък и подчертава необходимостта от устойчиви дизайнерски решения за смекчаване на последиците за здравето от екстремно високите литни температури.
В проучването са участвали 44 студенти, като половината от тях имали климатик, а другата половина - не. Всеки от тях трябвало да попълни тест за когнитивна оценка по телефона.
Студентите с климатик се представили добре, докато студентите, които нямали климатик, получили 13,4% по-лошо време на реакция и резултатите им на когнитивните тестове били с 13,3% по-лоши.
"Повечето изследвания, фокусирани над начина, по който високите температури влияят на нашето здраве, се провеждат предимно върху уязвими групи от населението, като възрастните хора или хора със сърдечно-съдови заболявания. Това създава всеобщо усещане и разбиране сред хората, че останалата част от хората не са изложени на риск от топлинните вълни. За да се справим с тази заблуда ние изследвахме влиянието на летните жеги върху млади и напълно здрави индивиди", обяснява Хосе Гилермо Кедено-Лоран, водещ автор на изследването.
Изследването е проведено за 12-дневен период през лятото на 2016 г., когато в сраната имало петдневна гореща вълна, съобщава сайтът ВigТhink.
Резултатите от изследването са публикувани в списание PLOS Medicine на 10 юли 2018 г. като част от специален брой, посветен на изменението на климата и здравето.
В момента по света се използват около 1,6 милиарда климатични инсталации, като броят им се очаква да се увеличи 5 пъти до 2050 г.