Черни лебеди са били заснети да плуват в река край Луковит. Фотографията бе разпространена във Facebook, където някои от потребителите коментират, че това е страшно знамение.
Те припомнят, че в митологиятачерният лебед е приеман като предвестник на промяна или беда. През средновековието хората смятали, че е невъзможно да се срещне черен лебед. Причината за това вярване била, че те са изключително редки птици.
Всъщност, появата на черните лебеди не е толкова изненадваща, тъй като Община Луковит се намира в преходен район между Дунавската равнина и Предбалкана, а през територията ѝ минават три реки: река Искър, река Вит и река Златна Панега. Освен тях, района е известен с множеството си водоеми, заради които и видовото разнообразие на водолюбиви птици е голямо.
Климатът в района е смекчен умерено континентален, липсват екстремните летни горещини и зимни студове, който са характерни за рязко изразения умерено — континентален климат на Дунавската равнина. В резултат на тези и други фактори Община Луковит може да се похвали с голямо разнообразие от растения, животни и птици.
Все пак да се върнем на митологията и символиката на черния лебед.
Смята се, че черният лебед е бил използван за първи път като метафората от римския поет Decimus Iunius Iuvenalis, който пише: „Добрият човек е рядкост като черния лебед”.
Лебедите са почитани още от древни времена. Древните хора са свързвали красивите птици със слънцето. Например в намерените изображения на етруските племена се вижда слънчевата колесница, теглена именно от лебеди. При славяните красивите птици са придружавали Бога Слънце.
Монголците вярват, че лебедите са родители на първите хора в света. Според сибирските народи през зимата лебедите се превръщат в сняг, а през пролетта се съживяват от него.
В индийската митология е описано как един много мъдър човек, благодарение на силата на своите познания се превърнал в златен лебед. Те вярват, че лебедът и гъската са свещени птици. Именно от лебедово яйце се родил индийският бог Брахма.
Поверие за лебедите има и в митологията на индианците. Изобразявани са по стените на храмовете и символизирали перфектния съюз.
В гръко-римската митология образите на лебедите са свързвани с Аполон, Афродита и Зевс. Веднъж синът на бога Хелиос подкарал слънчевата му колесница, но успял да се справи и едва не изпепелил цялата земя с огъня, който излизал от колесницата. Зевс се уплашил, че синът на Хелиос ще унищожи земята и го ударил с мълния. Богът на слънцето Аполон видял мъките му и се смилил над него. Превърнал го в лебед. На него е кръстено съзвездието Лебед. Самият бог Аполон често летял над земите в Гърция, яхнал колесница, която била теглена от лебеди.
В друг мит царицата на Спарта, Леда впечатлила със своята красота самия бог Зевс. Върховният господар на боговете се явил пред красавицата във формата на ранен лебед. Ледът погалила лебеда, а скоро след това птицата снесла яйце, от което се родила самата Елена, причината за избухването на Троянската война.
В германските поверия лебедите са птици, които предсказват бъдещето. В тях се вселявали чистите и непорочни души на млади момичета.
При славяните лебедът олицетворява красотата и семейната вярност. Според поверие в Русия, който убие лебед смърт ще покоси него и цялото му семейство.