Google припомни 407 години от рождението на Рембранд. Великият творец Харменс ван Рейн Рембранд е роден на 15 юли 1606 г.
Според различни източници Рембранд е сътворил над 2000 рисунки, 600 картини, около 400 гравюри . В началото на кариерата си той рисува мъжки и женски портети.
Този жанр по онова време е бил най-сигурният начин за препитание на художниците. Като изключим портретите, той предпочита библейски сюжети, най-вече от Стария завет. Интересува го главно човекът и по-точно отражението на човешката душа в лицето, в жеста, в държането.
В картините си съчетава силата и дълбочината на психологическата характеристика с изключителна живописна техника, в която светлосенките имат особено важно значение. Най-известните му творби са "Урок по анатомия" (1632 г.), "Нощна стража" (1642 г.), "Завръщането на блудния син" (ок. 1669 г.), "Жертвоприношението на Авраам" (1635 г.), "Ослепяването на Самсон" (1636 г.), "Даная" (1636 г.).
Рембранд е и прочут гравьор. За гравюрите му се казва, че са предвестници на импресионизма.
Документи, свързани с живота на художника - брачно свидетелство, акт за раждане, смъртен акт пък ще бъдат включени в изложба в Рийксмузеум от 11 август до 31 декември.
Образец за неговото зряло изкуство са портретът на Хендрикие Щофелс (1658 г.), портретът на актьора Николас Брунинг (1653 г.), портретът на Ян Сикс, приятел на Рембранд (1654 г.). Рембранд рисува и много групови портрети. Голямо постижение в творчеството му е "Урок по анатомия на д-р Тулп". Често рисува и себе си.
Както в картините, така и в гравюрите той е майстор на светлината и сянката - по онова време Рембранд пръв използва светлината, за да придаде повече драматизъм на картините си.
В началото на ХХ век след обстойно изследване на около тридесет автопортрета на Рембранд, учените установяват, че той е страдал от стерео слепота. При това заболяване очите не могат да се синхронизират и мозакът не може да формира нормално бинокулярно зрение, мозъкът му автоматично превключва на едното око в продължение на много визуални задачи. Това обаче се оказва, че е предимство за художника, тъй като му помага да направи визуално изображенията двумерни и така да ги нанесе върху платното, което също е двумерно. Предполага се че именно той е основоположник на техниката на рисуване с притваряне на едното око.
Най-богати колекции с негови картини имат Ермитажът в Санкт Петербург, Музеят на изобразителните изкуства "А. С. Пушкин" в Москва, Държавният музей в Амстердам, Националната галерия в Лондон.