Учени от Института за медицински изследвания Гарван са открили как заради стрес имаме тенденцията да ядем определени храни.
Обичайно, когато сме стресирани, предпочитаме да се успокоим с храна, която не е здравословна. Най-често това са висококалорични храни. Комбинацията от стрес и такива храни води до промени в мозъка, заради които искаме да ядем още висококалорични, вредни храни. Това може да доведе до бързо повишаване на килограмите и затлъстяване.
При стрес храните, които ядем, за да се успокоим, са с високо съдържание на захар или мазнини, често и на двете. Но защо се случва така, че продължаваме да ги ядем дълго след като би трябвало да сме се заситили? Причината се крие в част от мозъка, наречена латерална хабенула. Когато ядем храни с високо съдържание на захар или мазнини, невроните в тази хабенула се активират и пращат сигнал, който да ни накара да спрем, за да не преяждаме.
Стресът обаче нарушава някои функции в мозъка, пише puls.bg. В случая на хлатералната хабенула при стрес тя е напълно „изключена“. Научният труд сочи, че при хроничен стрес хабенулата не изпълнява функцията си и мозъкът е продължавал да стимулира яденето на вредната храна. Хабенулата, която спира усещането за удоволствие при ядене на храна, не може да си свърши работата и затова се чувстваме добре, колкото повече ядем.
Но как хабенулата се афектира от стрес? Учените са открили отговора в молекула, наречена NPY. Тя се произвежда в организма в отговор на стрес. Когато учените са блокирали връзката между молекулата NPY и хабенулата, се е наблюдавало ядене на по-малки количества храна, висока на мазнини.
Оказва се, че комбинацията от стрес и вредни храни води и до ефект, сходен на пристрастяване. При случаи на стрес и режим на хранене, изпълнен с храна, висока на мазнини и захар, организмът не иска просто повече храна – той копнее конкретно за тази вредна, висококалорична храна, с която се е успокоявал от стреса. Храненето по този начин може да промени структурата на мозъка.
Научният труд показва, че стресът е ключов фактор в определяне на начина на хранене. Яденето заради стрес дава усещане за награда, за успокоение, от което организмът има нужда. Но при продължителен период от такова хранене, организмът може да се измени и да се появят вредни хранителни навици, както и хранителни разстройства. Проф. Хърбърт Херцог, главен автор на проучването, споделя:
„Това проучване подчертава колко силно стресът може да застраши здравословния енергиен метаболизъм. То трябва да ни напомни да избягваме пълния със стрес начин на живот, и по-важно – когато се справяме с дълготраен стрес – да се опитаме да се храним здравословно и да не консумираме вредни храни.“