Науката на прага на епохален пробив: Разкодираме езика на кашалотите

Учените, изучаващи кашалотите, които живеят около карибския остров Доминика, описаха за първи път основните елементи на начина, по който те може да си говорят помежду си, в опит да помогнат един ден да ги защитят по-добре, предаде Асошиейтед прес.

Подобно на много китове и делфини, кашалотите са силно социални бозайници и комуникират, като изстискват въздух през дихателните си системи, за да издават поредици от бързи "кликвания", които могат да звучат като изключително силно дърпане на цип под вода. Кликовете се използват и като форма на ехолокация, за да им помогнат да проследят плячката си.

Учените се опитват от десетилетия да разберат какво могат да означават тези кликвания, но с минимален напредък. Въпреки че все още не знаят, те сега смятат, че има набори от кликове, които смятат, че съставляват “фонетична азбука” които китовете могат да използват, за да изградят грубт еквивалент на това, което хората смятат за думи и фрази.

“Сега започваме да откриваме първите градивни елементи на езика на китовете” каза Дейвид Грубер, основател и президент на Cetacean Translation Initiative или CETI, усилие, посветено на превода на комуникацията на кашалотите.

В проучване, публикувано във вторник в списанието Nature Communications, изследователите анализираха повече от 8 700 фрагмента от кликовете на кашалота, известни като "коди". Те казват, че са открили четири основни компонента, които смятат, че съставят тази фонетична азбука.

Пратюша Шарма, водещият изследовател на вестника, каза, че тази азбука може да бъде използвана от китовете в неограничен брой комбинации.

„Изглежда, че нямат фиксиран набор от кодове“, каза Шарма, експерт по изкуствен интелект и компютърни науки в Масачузетския технологичен институт. “Това дава на китовете достъп до много по-голяма комуникационна система” каза тя, обяснявайки, че вероятно китовете имат много голям речник.

Кашалотите имат най-големия мозък от всяко животно на планетата с тегло до 20 паунда, което е шест пъти по-голямо от средностатистическия човешки мозък. Те живеят в матриархални групи от около 10 и понякога се срещате със стотици или хиляди други китове. Кашалотите могат да растат до 60 фута (18 метра) и да се гмуркат до почти 3280 фута (1000 метра), за да ловуват калмари. Те спят вертикално, на групи.

Грубер, професор по биология в Градския университет на Ню Йорк, каза, че кашалотите изглежда имат сложни социални връзки и дешифрирането на комуникационните им системи може да разкрие паралели с човешкия език и общество.

За да получат достатъчно примери за щраканията на кашалота в Доминика, където има постоянна популация от около 200 кита, учените създадоха гигантско подводно звукозаписно студио с микрофони на различни дълбочини. Маркери върху китовете също така записват в каква позиция се намират - например гмуркане, спане, дишане на повърхността - и дали наблизо има други китове, с които може да комуникират.

Джеръми Голдбоген, доцент по океани в Станфордския университет, нарече новото изследване „изключително“, подчертавайки, че то ще има “огромна роля да разбираме океанските гиганти”

Голдбоген каза, че ако един ден успеем да разберем какво казват кашалотите, това знание трябва да се използва за целите на опазването, като минимизиране на риска от удар от кораби или намаляване на нивата на шум в океана.

Кашалотите се класифицират като “уязвим” вид от Международния съюз за опазване на природата.

Китовете са били ловувани от векове заради маслото, съдържащо се в гигантските им глави, и видът все още се възстановява.

Кореспондентът на AP Джаки Куин съобщи за изкуствен интелект, който помага на изследователите да разбият кода на градивните елементи на азбуката, използвана от кашалотите.

Даяна Райс, експерт по поведението и комуникацията на морските бозайници в Градския университет на Ню Йорк, каза, че учените разбират някои аспекти на морските животни, комуникацията им е доста добра, включително свирките, използвани от делфините, и песните, изпети от гърбатите китове.

Но когато става въпрос за кашалотите, липсват дори тези основни познания.

„Новото в това проучване е, че те се опитват да разгледат основата за китовете - комуникационната им система... не само конкретни обаждания, които правят,” каза тя.

Рейс каза, че се надява, че един ден ще можем да съпоставим китовете обаждания с поведението им.

„Никога няма да разберем какво означават кликовете за друг кит, но може да успеем да разберем какво означават, за да предвидим поведението им“, тя каза. “Само това би било невероятно постижение” каза тя.

Основателят на CETI Грубер каза, че ще са необходими милиони и вероятно милиарди кодове за китове, за да се съберат достатъчно данни, за да се опитат да разберат какво казват китовете, но той очаква AI да помогне за ускоряване на анализа. Той каза, че други популации на кашалоти, които се срещат в дълбоките океани от Арктика до Антарктика, вероятно комуникират по малко по-различни начини.

.