По света има стотици видове сирена, като всяко от тях се отличава със собствен цвят, форма, хранителни стойности, вкус и текстура. Единственото, което ги обединява, е че всички да се правят от мляко. Най-популярните се приготвят от млякото на крави, кози или овце, въпреки че има и такива от камилско, биволско или дори мляко от лос.
За направата на сирене, е необходимо към млякото да се добавят бактерии. Те създават химични реакции, които променят характеристиките му. Вариациите в количеството и вида на бактериите оказват влияние върху вкуса, мириса, вида и текстурата на крайния продукт. Другите компоненти от направата на сиренето, които влияят върху вида му, са методът на осоляване, температурата и времето за отлежаване, пише trafficnews.bg.
Швейцарското меко сирене, подобно на много други сирена, се прави по добре познатия начин - от краве мляко и бактерии. Характерното при него обаче е, че има дупки. Наричани още "очи", те са толкова важни за швейцарските производители, че когато липсват, се казва, че партидата е "сляпа".
Това, което прави швейцарското сирене на дупки, са бактериите, наречени Propionibacterium freudenrichii subspecies shermanii. При специфичните условия, при които се произвежда сиренето, растящите бактерии произвеждат въглероден диоксид. Именно отделените от тях газове създават кръглите отвори. Оформянето на отворите отнема около четири седмици при температура от 20 градуса. След това са нужни още два месеца, преди сиренето да бъде пуснато за продажба.
Швейцарското сирене е направено за първи път през XV век и в страната е известно като ементал. Все пак и други страни произвеждат подобни сирена. Франция има грюер, a Италия има фонтина, уточняват от IFL Science.