Last news in Fakti

14 Май, 2024 13:29 966 12

Андре Токев изповяда откровено успехите и провалите в мемоарите си "Продължавам"

  • андре токев-
  • шеф токев-
  • мемоари-
  • продължавам-
  • автобиография-
  • автобиографична книга

Успешният кулинар разказва за случая от 2021 г., заради който прекарва няколко месеца в затвора

През ноември 2021 г. новината за провинението на един популярен шеф готвач за минути се разпространи във всички медии. Но отвъд него зад образа на един от най-успешните кулинари в Европа се крие история за доблест, чест и сбъдването на собствените мечти.

Запознайте се с истинския Андре Токев в неговата откровена и доблестна автобиография „Продължавам“. Написана под редакцията на дългогодишната журналистка Виолета Цветкова, тази книга е пречистващата изповед на един мъж, израснал между три държави и достигнал върховете на своята професия благодарение на желязната си дисциплина и на подкрепата, която получава от семейството си. Мъж, преминал през множество трудности, за да осъзнае, че никога не бива да спираш да се развиваш – неуспехите са уроци, а най-важното е да продължаваш напред по-силен и по-мъдър.

 

От детството в Германия и България, първите стъпки в кулинарията, работата под напрежение и изграждането на собствена философия в готвенето, до промяната на целия бранш и участието в телевизионни формати като Masterchef – Андре Токев не пести подробности и задкулисни истории, които оформят многоликия портрет не само на кулинарния бранш, но и на Европа като цяло.

Със завидно чувство за хумор и самоирония повелителят на европейската кухня споделя любими свои рецепти, правила, които следва в кухнята, както и откровен разказ за преломната вечер през 2021 г., наказанието и изкуплението.

 

„Продължавам“ от Андре Токев е автентична и невероятна история за многоликите превратности на живота – изпълнена с неочаквани обрати, невероятни, но съвсем действителни случки и екшън, достатъчен за няколко холивудски филма и риалити формати. Това е разказ, пропит с мъдростта на човек, избрал да бъде себе си въпреки трудностите. Книга за предизвикателствата на съдбата и желязната воля да вземеш живота си в ръце и да продължиш.

 

„Моето богатство са хората, с които всеки ден досега създавахме толкова много моменти на наслада – за всички тях е моето БЛАГОДАРЯ. Толкова са много, че е невъзможно да изпиша имената им, но тук е моят поклон за всеотдайността им да сме заедно в моята най-чиста кулинарна страст и в стремежа ми да я превръщам в творческа сила. Наслаждавайте се на живота, гответе винаги с любов, защото именно чрез храната изказваме всичко онова, за което думите не стигат. А аз вървя към нови мечти с любимите си хора и с надеждата за следващи срещи и събития, които да посрещам с усмивка.

Ето ме, преминах през слънчеви и облачни дни. Често ми помагаше попътният вятър, но неведнъж се борех с бури, понякога сътворени от самия мен. Паднах, станах, изтупах праха от панталона си и… Продължавам.“, казва самият автор.

 

Из "Продължавам"

"Едва ли ще забравя вечерта срещу 1 ноември 2021-ва, след която животът ми стана различен. Приключваше поредният напрегнат ден, след който реших да си почина, и поех към къщата ни в село Петърч. Обичам това място, на двайсетина километра от София е, всичко там ми напомня детството. Спокойно, чиста природа, тишина, уютен дом… цялото ми семейство се чувства добре там.

В онази вечер бях сам. Исках да поработя по новото меню за ресторанта, да остана да спя там, сутринта да се прибера в София и всичко да продължи по обичайния си ред. Седнах пред компютъра, писах известно време, после си направих набързо нещо за хапване, мисля, че беше паста, и реших да си сипя чаша червено вино. Продължих да работя, правех, каквото си правех, и от един момент… мъгла. Никакъв спомен за случилото се с мен до срещата с полицаите.

Когато чух почукването по стъклото на колата, отворих вратата, слязох, погледнах колелата и не можех да повярвам на очите си – гуми, джанти, всичко беше неузнаваемо. И се опомних.

Полицаите веднага ме разпознаха. Не помня точно какво ми казаха, но се държаха добре с мен. Взеха документите ми, прехвърлиха ме в полицейската кола, направиха ми проба за алкохол с дрегер, а после ме закараха и за кръвен тест – нормалните процедури. Задържаха ме в столичното Четвърто РПУ, прекарах там едно денонощие, а след това ме преместиха в следствения арест на бул. „Г.М. Димитров“ с белезници на ръце, все едно че съм убил човек. През трите дни, прекарани там, ме полазиха дървеници. Цялото ми тяло беше в обриви, сърбеше ме, но моят праг на болка е висок и търпях. Приятели после ме питаха защо не съм завел дело, но за мен беше безсмислено – като ме пуснаха под домашен арест, ми биха няколко инжекции и се оправих.

В килията бяхме заедно с един господин, обвинен за шпионаж в полза на руснаците. Възрастен мъж, но в много добра кондиция, един такъв изпънат, атлетичен въпреки годините си, при това с невероятен живот. Сутрин заедно правехме гимнастика. Ставах, започвах с лицеви опори, той – също.

Часовете обаче минаваха бавно. Опитвах се да си спомня времето от първата чаша до инцидента, но не можех. Започнах да си представям някакви неща, казах си: „Абе, аз си сипах вино, значи съм изпил повече, отколкото мога да нося. Седял съм, писал съм си, пил съм си и изведнъж – щрак“... Жена ми беше в Германия, при внучката. Едва ли някой от най-близките ми хора би предположил, че аз, който си работя на компютъра, ще предприема подобно нещо.

Да, имам проблем. Организмът ми не може да преработва алкохол. Не знам от какво е, не съм се изследвал, но ми се е случвало от съвсем малко алкохол да се напия и да изключа. Грешката ми в онази вечер беше провокирана от страстта ми към ароматите. Обичам уханията на напитките, защото с това работя, и ми е интересна занаятчийската част около производството им. Помня, че ми беше вкусно, ароматът ми беше приятен и от вкусотията си пийвах глътка, продължавах да си работя, пак отпивах, без да усетя, че съм изпил бутилка вино. За някои, както казват в моето село, бутилка вино е за отскок, но при мен явно беше проблем, усложнен допълнително от дълго натрупвана умора."


Поставете оценка:
Оценка 1.4 от 5 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 честен ционист

    10 0 Отговор
    "Продължавам по джанти"
  • 2 Гаглей

    9 0 Отговор
    Продължавам, да пия ,
  • 3 Тома

    6 0 Отговор
    Бай Ставри му е почитател и хареса мемоарите му
  • 4 урко

    8 0 Отговор
    Оффф и тоя ли прописа бе?! Аман! Всичко живо се е юрнало да пише мемоари

    Коментиран от #10

  • 5 Ха ха ха

    6 0 Отговор
    Абе да ти.......алкохолика боклук
  • 6 много натруфено

    9 0 Отговор
    Много натруфен изказ, преминал през бури и слънчеви дни, и накрая смехотворното "не мога да преработвам алкохол, но пих чаша вино по работа, щото изследвам ароматитет". Гьонсурат му се вика на това
  • 7 Аз съм тъпо копеуе

    6 0 Отговор
    В затвора
    попаднал на хора
    и станал човек...
  • 8 Абсурдистан

    0 0 Отговор
    Важно е не просто да продължиш, а да продължиш като достоен човек!
  • 9 П А Р Ц У Ц.

    1 0 Отговор
    МА КЪФ Е ТОА ГЛИСТ. Я ГО ВИЖТЕ НА КО МЯЗА. На бай гъдю на такосту. На бай гъдю.

    Коментиран от #11

  • 10 Търговски нюх

    4 0 Отговор

    До коментар #4 от "урко":

    "Осребряване на резилите" му думат нормалните ора. А на бас, че ще има кой да му купува "мемоарите". От излагацията се печели повече ,отколкото с труд в тоя сбъркан свят.
  • 11 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 12 Стършели

    0 0 Отговор
    Пише мемоари понеже не може да готви!
    Пил малко повече …… и се качил да кара …..