Каменни инструменти, открити дълбоко в седиментите на кариерата Королево в Украйна, пренаписват историята на човешката миграция.
На пръв поглед невзрачните парчета скала са инструменти, използвани някога от Homo erectus, пряк предшественик на нашия, а новите датировки разкриват, че те представляват най-ранното доказателство за обитаване на европейския континент от човекоподобни.
"Досега се смяташе, че нашите най-ранни предци не са могли да оцелеят в по-студените и северни ширини без използването на огън или сложна технология на каменните инструменти," казва археологът Анди Херис от университета Ла Троуб в Австралия. "И все пак тук имаме доказателства, че Homo erectus е живял още повече на север, отколкото някога преди това е било документирано в този ранен период от време."
Историята на еволюцията на човечеството и разселването му по света е труден за подреждане пъзел. През последните години обаче започнаха да се появяват доказателства, че тя не е била прост, линеен разказ, водещ началото си от една люлка в една част на света. А няколко скорошни доказателства сочат, че Homo sapiens може да се е придвижвал из Европа много по-рано, отколкото сме смятали досега.
Our study "East-to-west human dispersal into Europe 1.4-million-years-ago" was just published online in @Nature !!! https://t.co/SC6y1eDnNe Thank you to all participating institutions! @UJF_AVCR @HZDR_Dresden @ARUBrno @GFU_AVCR @latrobe @AarhusUni @aru_praha @UniKarlova pic.twitter.com/LRaYPk04bK
— Roman Garba (@romangarba) March 6, 2024
Всичко това означава, че човешката история изглежда много по-сложна, отколкото сме предполагали досега, а разбирането ни за нея има някои сериозни пропуски.
Моделите ни до голяма степен се основават на каменните инструменти, тъй като те – заедно с някои оскъдни костни следи и няколко други здрави артефакта – са сред малкото следи, способни да оцелеят през епохите. И все пак каменните артефакти не са подпечатани с дата на производство, което оставя изследователите да разчитат на уликите наоколо, за да определят възрастта и мястото им в историята.
Археологическият обект в Королево е впечатляващ. Той достига до дълбочина 14 метра (46 фута) от натрупани с времето пластове, от които са изкопани хиляди артефакти, датиращи от много хилядолетия. Обектът е известен с поне седем отделни периода на обитаване от човекоподобни, през поне девет палеолитни култури до преди около 30 000 години.
Но на обекта няма биологични останки, а само камък, което изключва обичайния типичен метод на радиовъглеродно датиране на всички намиращи се наблизо органични материали. През десетилетията след откриването на инструментите изследователите могат само да гадаят за възрастта им.
За щастие последните постижения най-накрая позволиха прецизно датиране на заровени скали, и към това се насочи екипът, ръководен от археолога Роман Гарба от Чешката академия на науките.
"За да отговорим на въпросите, поставени от археологията и антропологията, трябва да използваме методите както на ядрената физика, така и на геофизиката," казва Гарба.
Техниката, която те използват, се нарича космогенно нуклидно датиране на заравяния, при което се използва фактът, че материалът, изложен на повърхността, е бомбардиран с космически лъчи. Чрез сравняване на разпадането на специфични атомни ядра е възможно да се измери времето, което е изминало, откакто обектът за последен път е видял небето.
"На обекта в Королево измерихме специално концентрациите на космогенните нуклиди берилий-10 и алуминий-26, които имат различен период на полуразпад," обяснява Гарба.
"Тези нуклиди се натрупват в кварцовите зърна, когато скалата е на повърхността, поради космогенното излъчване на атмосферата, но започват да се разпадат, когато се заровят в земята. Съотношението на двете варира в зависимост от това колко дълго скалите са били заровени под земната повърхност. Това ни позволява да изчислим възрастта им от момента на заравянето им."
Die älteste Besiedlung Europas liegt in der Ukraine, wie Ergebnisse eines Teams unter Leitung der @CzechAcademy bestätigen. Mithilfe kernphysikalischer Untersuchungen am #HZDR konnte das Alter der gefundenen Werkzeuge auf 1,4 Mio. Jahre bestimmt werden.
— HZDR @HZDR@helmholtz.social (@HZDR_Dresden) March 7, 2024
➡️ https://t.co/w9a0waZKfg pic.twitter.com/SworEYcAwA
Екипът използва и собствено математическо моделиране, за да определи възрастта на седиментните слоеве - за първи път този метод се използва за археологическо датиране. Най-ранната възраст, която те получиха с помощта на този метод, беше 1,42 милиона години за най-старите инструменти от откритието.
Датирането на артефактите е позволило на изследователите да запълнят някои от празнотите в историята на човешката миграция. Изследванията им показват, че Homo erectus е бил в Европа преди 1,4 милиона години, след като е мигрирал през Азия преди 1,8 милиона години. Най-старият известен фосил на Homo erectus датира отпреди 2 милиона години, открит сред фрагменти в пещера в Южна Африка и внимателно сглобен.
Очевидно е, че все още има много неща, които не знаем, но това е стъпка в правилната посока, казват изследователите.
"Остава да разберем дали това е било част от по-обширна и все още неоткрита окупация на Европа по това време," казва Херис.
Изследването е публикувано в списание Nature, предава ScienceAlert.