Учени от Университета на Невада, Лас Вегас, откриха признаци, че климатът на древен Марс е бил достатъчно студен, за да съществува лед на повърхността на планетата, пише Communications Earth and Environment.
Марсоходът Curiosity разкри, че марсианските почви съдържат рентгеново аморфен материал, който няма типичната повтаряща се структура на минералите, което ги прави трудни за изследване с помощта на методи като рентгенова дифракция. Този материал съставлява между 15 и 73 процента от почвените проби, тествани от марсохода в кратера. Освен това се оказва богат на желязо и силиций, но беден на алуминий.
Планетарните учени са търсили земни почви, сравними с почвата в кратера Гейл на Марс. За целта те посетиха платото на националния парк Грос Морн в Нюфаундленд, планините Кламат в Северна Калифорния и Западна Невада. Тези три места имат змиевидни почви, които изследователите очакваха да бъдат подобни по химичен състав на рентгеновия аморфен материал в кратера Гейл. Събрани са и данни за валежите, снега и температурата.
Почвените проби на Земята бяха изследвани с помощта на рентгенов дифракционен анализ и трансмисионна електронна микроскопия, което позволява почвените материали да бъдат изследвани по-подробно. Оказа се, че субарктическите почви, събрани в Нюфаундленд, се характеризират със същата аморфна структура и същия химичен състав като марсианските почви. Почвите в Калифорния и Невада, разположени в по-топъл климат, не демонстрират такива свойства.
Резултатите показват, че марсианските почви са се образували в студен климат с температури, близки до точката на замръзване. Ниската температура ограничавала скоростта на химичните реакции, в резултат на което атомите нямат време да се организират в характерната за кристала структура. Това позволява на аморфната структура да се запази в геоложки времеви мащаби.