В студените води около Антарктида, преди десетилетия, хората уловиха странен звук – повтарящ се шум, който напомняше крякането на патица, но ако тази патица беше гигантски кракен.
Още от първото документиране на така наречения „Bio-duck“ през 1960 г., учените се опитваха да разгадаят загадката. Дори и до днес отговорът не е напълно ясен, но нови изследвания на тези звуци предполагат, че каквото и да ги издава, то сякаш води разговор.
„Открихме, че обикновено има няколко „говорещи“, разположени на различни места в океана, които издават тези звуци“, казва Рос Чапман, океанограф от Университета на Виктория в Канада. „Най-удивителното беше, че когато един „говорещ“ издаваше звуци, останалите бяха тихи, сякаш слушаха. След това първият спираше, за да чуе отговорите на другите.“
Чапман представи откритията на екипа си на 187-та среща на Акустичното общество на Америка.
Загадъчните дълбини на океана
Океаните са огромни, дълбоки и изключително трудни за изследване. Често се казва, че знаем повече за Марс, отколкото за морското дъно. Ето защо не е изненадващо, че там долу има същества и поведения, които все още не можем да идентифицираме.
„Bio-duck“ първо бе записан в антарктическите води, а по-късно и край западното крайбрежие на Австралия. Едва през 2014 г. учените направиха важна крачка към разгадаването на мистерията. С помощта на устройства, прикрепени към антарктическите малки китове (Balaenoptera bonaerensis), те установиха, че тези китове издават звуци, наподобяващи записите на „Bio-duck“.
Чапман обаче предупреждава, че не всички звуци, напомнящи „Bio-duck“, са свързани с малките китове. Подобни звуци, записани в други океани около Австралия и Нова Зеландия, не са съпътствани от наблюдения на животни. Това оставя място за предположения, че може да има и друг вид китоподобно, което издава тези звуци.
Още през 80-те години Чапман и неговият екип открили, че „Bio-duck“ и неговата „по-високочестотна версия“ – „„Bio-goose““ – могат да бъдат чути около Австралия и Нова Зеландия. Тогава те стигнали до извода, че източникът на звука трябва да е животно.
„Звукът беше толкова повтарящ се, че първоначално не вярвахме, че е биологичен“, обяснява Чапман. „Трябва да разберете, че изследването на шумовете в океана беше в ранния си стадий. Всеки ден научавахме нещо ново за звуците в океана – беше наистина вълнуващо време.“
Все още неразгадана мистерия
Дори ако приемем, че звуците винаги са дело на антарктическите малки китове, все още остава неясно каква е целта на тези „разговори“. Чапман е убеден, че анализираните записи показват взаимодействие, наподобяващо диалог.
Но за какво си говорят китовете? И това остава загадка.
„Този въпрос винаги е оставал без отговор за мен“, казва Чапман. „Може би обсъждат храната си, може би родителите разговарят с децата си, или пък просто коментират онзи странен кораб, който се движи напред-назад, влачейки дълга нишка след себе си.“
Може би бъдещите изследвания ще дадат повече яснота.
Откритията бяха представени на 187-та среща на Акустичното общество на Америка.