Мнението е публикувано в reduta.bg
Седмици наред критиците на президента настойчиво обясняват, че служебното правителство на практика не може и не трябва да бъде повече от един обикновен касиер и пазач на държавата за два месеца. Финансовата несигурност, поредното еврофиаско, тоталната неустойчивост на цели публични системи, енергийните неизвестни, външнополитическата изолация и още редица обстоятелства обаче правят тези критики неособено смислени. България излиза от поредна тотална безизходица, в която е набутана след управление на БСП и ко. Тази ситуация ясно очертава поредица от по-дългосрочни задачи, с които този кабинет трябва да се заеме.
Последните няколко години създадоха съвсем нова ситуация в областта на националната сигурност, която обаче последното правителство не просто игнорира, а допълнително усложни. Провалът на „арабската пролет“ доведе до имплозия на държавните структури, икономически срив, вълни от насилие, създаване на условия за създаване на ислямски автархии и потенциално цялостен разпад на държавната система създадена след първата световна война. В пояса от държави под северна Африка също ускорено се разгръща процес на ускорена ислямизация и укрепване на терористични структури. Разбира се, агресията на В. Путин и завръщането на геополитическото противопоставяне с нулев резултат променя трайно ситуацията по външните граници на България и Черно море. Тези помени са с дългосрочни ефекти, които изискват сериозна реакция и нови инвестиции в сигурността. Срещата на върха на НАТО през септември в Уелс е изключително важна платформа за представяне на българска позиция по тези въпроси и за влияние върху дългосрочната реакция на Алианса.
Тежко разклатеният авторитет на БНБ и банковия надзор през последните месеци вече създаде нещо като обществено съгласие за присъединяване на страната към европейския банков съюз. Въпросителните около поведението на Искров и компания постоянно нарастват, а и вече се задават съдебни дела. Мъглата около поведението на централните банкери не се разсейва с времето и това е особено видно при казуса с евронадзора. Продължава да не е ясно дали в крайна сметка вече е изпратено искане за присъединяване към надзорния стълб на съюза или не. Служебното правителство трябва ясно и еднозначно да заяви волята на страната за подобна мярка и да внесе яснота какво точно се случва. Ясно е, че и темата за влизането в еврозоната е вече на дневен ред и ползите започват да стават видимо повече от недостатъците. Този кабинет може еднозначно да постави началото на това усилие и дори да започне да готви част от законовите промени, които България по неясни причини отлага вече години.
Кризата в Украйна и руската агресия правят наближаващата зима трудно предвидима от енергийна гледна точка. Рисковете от прекъсвания на подаването на природен газ остават независимо от факта, че прибягването до този ход поне досега не изглеждаше вероятно. Третата вълна от европейски санкции спрямо Русия обаче вдига нивото на противопоставяне и есента е вероятно да дойде с повишена вероятност от контрамерки на Москва. Снабдяването с енергийни източници е сред малкото, с които руснаците могат да нанесат реален удар върху европейската икономика. По тази причина именно на служебното правителство се пада задачата веднага да започне цялостен анализ на ситуацията и да формулира възможни сценарии за идните месеци и година. Част от тях са сравнително краткосрочни като подготовката за зимата на газовото хранилище в Чирен, подготовката на планове за работата на различните топлоцентрали при евентуални прекъсвания на снабдяването с газ, планове за работа на големите предприятия и т.н. Други отиват по-далеч в бъдещето и трябва отсега да бъдат стартирани.
Може би най-важната от тях е създаването на европейски енергиен съюз, който е вече важна част от управленската програма на новата комисия начело с Жан-Клод Юнкер. Съдържанието на този съюз е все още обект на преговори и отсега се виждат разделителни линии между амбициите на страни като Полша и Прибалтика от една страна и Германия и Франция от друга. Очаквано предходното правителство мълчеше по темата след като направи всичко по силите си да придвижи напред „южен поток“ и да отвори максимално широко европейските врати за руските енергийни интереси. Успешното реализиране на европейския енергиен съюз има потенциала да прекрати дълго и целенасочено поддържаната зависимост на България от Русия. Именно по тази причина и поради непосредствената енергийна несигурност служебното правителство трябва да заяви ясно и отчетливо интереса на страната и да се включи активно в дебатите по темата. През идните две-три години ще бъдат договорени точните елементи на този съюз и неговото окончателно финансиране.
Ако „тройната коалиция“ имаше поне част от ентусиазма около „южен поток“ по отношение на интерконекторите със съседните страни темата можеше сигурно да е приключила вече. Служебният кабинет следва спешно да прегледа състоянието и степента на развитие на тези проекти и радикално да ги ускори. Извън съмнение е, че цялостното включване в европейската преносна система ще сложи точка на десетилетията целенасочена зависимост от Русия. Един от сигурните елементи на европейския енергиен съюз е ускореното и гъвкаво до/финансиране на тези интерконекторни връзки, така че при политическа воля нещата могат да бъдат приключени в рамките на няколко години.
Този списък далеч не е изчерпателен и може да бъде допълнен. Сравнението със ситуацията от времето на служебния кабинет на Ст. Софиянски не би било точно, но усещането за срив и безпътица е подобно и бездействието е последното нещо, което можем да си позволим през идните години. Изброените действия са изцяло в рамките на конституционните му правомощия и външнополитическата рамка, в която функционира страната. ….