От „Форин Афеърс“ напомнят за дълбоките исторически връзки между България и Русия и как по време на комунистическия режим Тодор Живков на няколко пъти предлага страната да стане 16-та Съветска република. Анализира се и това, че след промените през 1990 г. само правителството на СДС от края на 90-те се е осмелило да се отдалечи от Русия, докато всички останали са се стремели да поддържат по-скоро близки отношения с федерацията.
Според проучване на фондация Комунитас от 2012 г. 78% от българите имат позитивно отношение към Русия, което е и най-високия процент сред държавите членки на ЕС и НАТО. През 2014 г. 22% от анкетираните са заявили, че биха искали България да се присъедини към Евразийския съюз, оглавяван от Русия.
В същото време България е силно икономически обвързана с Русия. Държавата получава почти 100% от своя газ от Русия, а ядрените централи в Козлодуй се захранват от руско гориво, като Лукойл е най-голямото промишлено предприятие в страната. В същото време България е водеща туристическа дестинация за руската средна класа.
За това и атаките на Плевнелиев срещу Русия и анексирането на Крим изглеждат като политическо самоубийство. В същото време по време на протестите на Майдана, българските политици следваха по-скоро неутрална политика и само от време на време изразяваха притеснение за българското малцинство в Украйна. Фактор са и слабите позиции на България в ЕС. 9 години след влизането си в съюза, страната все още изостава от други новодошли като Унгария, Словакия и Румъния. Тя попада в дъното на класациите на Европейския съюз за борба с корупцията и свобода на медиите. Страната се придържа към умерената позиция на ЕС към събитията на Украйна, за да не се изолира още повече.
Плевнелиев все пак не е сам в своята позицията. Министърът на отбраната Николай Ненчев заплаши, че ще вдигне бюджета за отбрана в отговор на руската агресия в Украйна и отказа да поднови договора за руските джетове МиГ-29. Външният министър Даниел Митов пък отправи толкова остри критики срещу Москва и разгневи до такава степен тамошната власт, че Сегрей Лавров публично го определи като ревизионист и го обвини, че цели разделянето на Македония.
Все още обаче българското правителство се оглавява от Бойко Борисов, който „Форин Афеърс“ определя като непредсказуем играч. В първия си мандат той балансира политиката си относно Русия и Запада, опитвайки се да не клони към нито една от двете страни. Сега той играе подобна игра. От една страна той самият призова Запада за по-сериозни мерки относно проблемите в Украйна, но от друга порица поведението на Ненчев и Митов, което застршава стабилността на кабинета. Коалиционен партньор на ГЕРБ е малката социалистическа партия АБВ, която има про-руски наклонности.
Според изданието Борисов може да се готви и за внезапно заостряне на своята позиция към Русия, която вини за падането си от власт през 2013 г., когато хиляди излязоха по улиците срещу високите цени на тока. В същината си протестите бяха антиправителствени, но бившия финансов министър Симеон Дянков заявява: „Газпром свали нашето правителство, след като увеличи цените на тока, в противовес на предварителното споразумение.“
Все пак „Форин Афеърс“ смята, че симпатията към Русия сред населението в страната е започнала да избледнява, тъй като според изследване на „Алфа Рисърч“ 70% от българите подкрепят Брюксел във взаимоотношенията му с Русия.