Бежанската криза разделя Европа. Преди всичко източноевропейските страни на ЕС се бранят срещу квотите за разпределение. Те не искат да приемат повече бежанци. Доводите им отчасти са поразителни.
Унгария има един проблем: през тези дни идват с хиляди на гарата в Будапеща. Гара Келети е станала иглени уши за мигрантите, които оттук искат да тръгнат на север, към Австрия и Германия. Тук се разиграват бурни сцени.
Виктор Орбан обаче не намира, че Унгaрия има проблем. В четвъртък министър-председателят по време на посещение в Брюксел описа своята собствена гледна точка: „Проблемът не е европейски. Проблемът е германски“. В крайна сметка никой не иска да остане в Унгария. Всички искат да заминат за Германия.
Но Орбан не е сам в своето поведение. Както Унгария и другите източноевропейски страни на ЕС искат да приемат малко бежанци. В петък (б.прев. днес) повечето източноевропейски министър-председатели ще се срещнат в Прага. Водещият тон: голямата маса трябва възможно най-бързо да напусне страната или въобще да не влиза в нея. Източноевропейците намират много основания за рестриктивната политика: слаба икономика в сравнение със Западна Европа, опасност от тероризъм или слаб опит с имигрантите.
Унгария се управлява от дясноконсервативно правителство, което води твърд курс в бежанската политика. Министър-председателят Орбан нареди да се построи 175 - километрова ограда със Сърбия, за да спре бежанците. „Европа трябва да разбере, че не може да приемаме, защото сме заляти с бежанци“, написа Орбан в една статия за в. Франкфуртер алгемайне цайтунг.
Орбан кртитикува „неуспешната политика“ на ЕС и слабата защита на външните й граници. „Затова оградата, която строи Унгария, е важна. Ние не правим това от удоволствие, а защото е необходимо. Зашитата на границата е първия и най-важен въпрос. Едва след това могат да се поставят въпроси за числото на хората, които искаме да приемем или за това дали трябва да има квоти“, казва Орбан.
Той поставя под въпрос преди всичко приема на мюсюлмани. Европа не е в състояние да защити собствения си християнски ред. Според унгарския премиер „ако изпуснем това от поглед, на собствения си континент европейската идея ще изпадне в малцинство“.
Министър-председателят на Полша Ева Копач: „Без икономически мигранти“
Варшава е срещу по-големите квоти за бежанци в ЕС. Досега Полша обеща да приеме около 2000 бежанци в следващите две години. Междувременно правителството изрази готовност да увеличи числото, но „на доброволни начала“, както обяви министър-председателят Ева Ковач в четвъртък. „напълно контрапродуктивно“ е държавите да се притискат за повече бежанци, отколкото могат да поемат. Копач подчерта, че Полша не иска „икономически мигранти“. Не може да се приеме „неконтролиран брой“ пришълци. Във връзка с бежанската криза Полша се позовава и на това, че страната вече е дала убежище на много хора от Украйна.
Чешкият президент Милош Земан: „Никой не е канил бежанците“
Чешкият президент Милош Земан , който принадлежи на социалдемократическата партия и нейното ляво крило, каза кратко: „Никой тук не е канил бежанци“. Той добавя, че неговата страна по-скоро ще приеме украински бежанци, защото „те се интегрират по-добре в обществото, отколкото мюсюлманите“.
Бежанците в по-голямата си част са икономически бежанци, които не са приети в приемните лагери, а веднага са били депортирани. Освен това има опасност между тях да има „спящи клетки“ на Ислямска държава и други терористи. Чехия държи в момента бежанците в приемни лагери. В сряда правителството обяви, че няма да връща повече сирийци в Унгария, а ще ги остави да пътуват към Германия.
Словашкият президент Роберт Фико: „Без изгледи за интеграция“
Словашкото правителство на Роберт Фико обърка ЕС като обяви, че ще приема само сирийци-християни, но след това се отметна. Според Роберт Фико „страховете на хората в Словакия и в Европа не се приемат на сериозно“.
Словакия не е предизвикала хуманитарната катастрофа в Либия, Ирак или Сирия и не носи отговорност за положението в тези страни. „Ние не можем да приемем, че някой ще ни принуди да поемем отговорност за тези хора. Техните изгледи за интеграция са минимални, защото на Словакия даже не й се е отдало да интегрира родните цигани“.
Президентът на Литва Далия Грибускайте: „Некоректно и безсмислено“
Президентът на Литва Далия Грибускайте се противопоставя на повече бежанци в Литва. Разпределението в ЕС тя нарича „некоректно и безсмислено“. Правителството отхвърля обвиненията за липса на солидарност.
Досега страната е обещала да приеме 325 бежанци от Африка и Близкия изток. „Това не е някакво свещено число, което не може да се промени“, казва външния министър Линас Линкевичус. Той обаче подчертава, че „задължителните квоти няма да решат проблема. Ние искаме да помогнем на тези, които се страхуват за живота си и бягат от войната, но не и на тези, които искат да живеят по-добре“.
Естонският премиер Таави Ройвас: „Твърде сложна задача“
И в Естония има скептицизъм срещу наредените квоти за разпределение. Аргументът на балтийските страни е, че нямат опит с имигранти. Естония, която е с милион и триста хиляди население иска да приеме между 150 и 200 бежанци.
Естонският социалдемократически държавен глава Тоомас Илвес и либералният министър-председател Таави Ройвас прокламират в бежанския въпрос повече солидарност в Европа. Но Ройвас е цитиран да казва, че интеграцията на бежанци от Африка е „твърде сложна задача“. Социалният министър Маргус Цахкна, член на консервативната партия се обяви за прием на християнски мигранти. „В крайна сметка ние принадлежим към християнския културен кръг“, казва тя. „Ако мюсюлмански бежанци дойдат в балтийските страни, те трябва да не носят бурка от съображения за сигурността. Ние сме свикнали хората в публичните пространства да се разпознават“, казва тя.
Статията на Северин Вайланд и Кристина Хебел (на снимката долу) е публикувана в сп. Шпигел