„Ние тепърва ще разбираме колко е дълбоко разцеплението в ДПС. Основният въпрос е, доколко господин Местан ще успее да установи контрол над ключови местни структури на партията. Няма съмнение, че тази смяна на върха в ДПС ще препозиционира всички по-сериозни политически субекти в България.“ По този начин политологът Димитър Ганев коментира пред Факти.бг отстраняването на Лютви Местан от председателския пост на Движението за права и свободи и възможностите за разцепление на партията.
Според него, опростяването на конфликта между Местан и Доган единствено и само до охладняването между Москва и Анкара, е по-скоро повърхностно схващане. Ганев смята, че ръководството на Република Турция има дългосрочна външнополитическа стратегия, добила известност под името "неоосманизъм", целящ възстановяване на влиянието на Анкара в границите на бившата Османска империя. Според Ганев евентуална коалиция между ДПС и ГЕРБ би нанесла сериозен удар по имиджа на управляващата партия.
Г-н Ганев, може ли отстраняването на Лютви Местан от ДПС да доведе до разцепление на движението?
В някаква степен това вече е факт. Въпросът е какъв ще бъде мащабът на това разцепление. На този етап ние виждаме отцепване от парламентарната група на ДПС на няколко депутата. Това, дали те ще бъдат 4, 5, 6 или 7 народни представители, няма особено значение, защото не това ще покаже колко дълбоко всъщност е разцеплението в ДПС. Основният въпрос е доколко господин Местан ще успее да установи контрол над ключови местни структури на партията. Такава заявка бе дадена от него още на първата публична изява след речта на Ахмед Доган. Тогава неговата пресконференция беше от областната структура на ДПС в Кърджали. Тоест, ние тепърва ще разбираме колко е дълбоко това разцепление в партията.
Трябва да имаме предвид, че опити за създаването на алтернатива на ДПС вече са правени и то неведнъж. Последният, или предпоследният вече такъв опит, беше на Касим Дал и Корман Исмаилов. Той целеше създаване на алтернативен политически субект, който да се бори за гласовете на българските турци и имаше доста сходни характеристики. Един от най-силните хора в партията, а именно Касим Дал, който отговаряше за организационното развитие на ДПС, се отцепи и създаде нов политически субект, който се ползваше с подкрепа на Анкара. Това, което виждаме към този момент в ДПС е, че господин Местан, който отново се ползва със силната подкрепа на Турция, се опитва да създаде алтернативна формация в това пространство. Разликата между Дал и Местан обаче е съществена. Ресурсът на господин Местан вероятно е по-голям от този на Касим Дал. Все пак той три години беше ръководител на Движението за права и свободи и може да е успял да организира сериозна мрежа около себе си, която ще се опитва да използва.
Според Вас, Ахмед Доган опитва ли се да насочи ДПС към една по-проруска посока?
Забелязах тази интерпретация в множество текстове - че става въпрос за един геополитически сблъсък, който се пренася на територията на България и най-вече на полето на една партия, а именно ДПС. Според мен обаче, водещото в случая не е руската линия на Ахмед Доган, като контрапункт на турската такава. Какво имам впредвид? Трябва да сме наясно, че през последните месеци, вероятно година, е протичал процес по еманципация от страна на господин Местан от влиянието на почетния председател Ахмед Доган. Този процес е бил поддържан през цялото време от Анкара, като това вече дори не се поставя под въпрос. В този смисъл Доган е виждал опасност за самия себе си и своето влияние в ДПС. Декларацията на Местан относно свалянето на руския самолет от турските въздушни сили, прочетена от трибуната на Народното събрание може да се приеме като повод, но не и причина. Основната причина за мен е този процес на еманципацията, пак повтарям, с подкрепата на Анкара. Това не може да не е притеснило Доган, защото това би ликвидирало неговото неформално влияние в партията. Трябва да имаме предвид, че не подкрепата на Москва прави Доган този влиятелен политик, който е. Неговият основен ресурс е национален. Той има огромна организационна инфраструктура, посредством ДПС, вероятно контролира огромни капитали. Има много сериозно влияние върху политическия процес в България като цяло. Това са неща, които не трябва да се подценяват. Да опростяваме конфликта между Местан и Доган единствено и само до противоречие между Москва и Анкара, за мен било по-скоро повърхностно схващане.
Има ли вероятност тази смяна да доведе до официалното влизане на ДПС в управляващата коалиция?
Много е рано да коментираме това. Няма съмнение, че тази смяна на върха в ДПС ще препозиционира всички по-сериозни политически субекти в България. Вероятно ще създаде и нов баланс в Народното събрание. Тази смяна няма да остане без последствия за политическия ни процес. Аз не смятам, че ще се стигне до официална коалиция между ДПС и ГЕРБ, в този момент, или поне през следващите няколко месеца. Не смятам, че това ще стане дори в рамките на 43-то Народно събрание. Трябва да имаме предвид, че евентуална коалиция между ГЕРБ и ДПС ще нанесе сериозен имиджов удар върху ГЕРБ. Подобна коалиция няма как да не ерозира обществената подкрепа към партията на Борисов. Знаем добре, че всяка коалиция с ДПС, меко казано, не минава под аплодисментите на българина.
Появиха се много твърдения за твърде голямо влияние на Турция в България. Реални ли са те?
По всичко личи, че България и най-вече ДПС, са обект на интерес от страна на Турция. Но опитът за влияние на република Турция над България е несериозно да се характеризира единствено като опит за вмешателство, чрез една единствена партия. Да, това е инструмент. Но тук говорим за една по-голяма и целенасочена стратегия, начертана от настоящото турско ръководство преди повече от десетилетие. Наскоро в България излезе книгата на настоящия премиер на Турция и бивш външен министър Ахмет Давутоглу. Там много точно е описана концепцията на т.нар. неоосманизъм, а именно връщането на влиянието на република Турция в териториите на бившата Османска империя. Така, че това, което сега наблюдаваме е само един елемент от една цялостна стратегия, която стартира още с назначението на Давутоглу като външен министър в правителството в Реджеп Ердоган.