Бъдещето на Европа през есента ще попадне в ръцете на три жени – Ангела Меркел, канцлер на Германия, Никола Стърджън, лидер на Шотландската национална партия и Тереза Мей, министър на вътрешните работи на Великобритания и вероятен лидер в надпреварата за бъдещ британски премиер. Вестник „Ди Велт“ възкликна: "Навсякъде само жени! Досега такава ситуация действително никога не е имало: три жени да „решават политическата и идеалната форма на Съюза“, в момент когато и Европа, и Острова, са разкъсани.
Женското трио след ноември може да стане квартет, ако Хилари Клинтън успее да спечели президентските избори в САЩ. Остава само женски глас да се провикне Vive la France вместо Vive l'Europe. Но кой знае политиката често е като футбола – пълна с изненади.
Този очертаващ се „властови матриархат“ в световната политика със сигурност си има причина. Тя може да е в нормалния факт, че политиката отдавна не е „затворен мъжки клуб“. Или в традиционното твърдение, че там, където мъжете се провалят, идват жените, чиито усет за остри и сложни комбинации, е безспорен. Всичко това може да мине за емоционално възкресяване на стари феминистки теории. Но би следвало да има и нещо рационално...
При очертаващата се женска партия в европейската и световната политика май ще трябва да се препрочете страхотната книга на Джон Грей - „Мъжете са от Марс, жените - от Венера“, в която се разглежда психологията на отношенията между мъжете и жените. Само дето ще трябва да се осмисля от политическа и геополитическа гледна точка. Или книгата "За рая и силата", в която Робърт Кейгън много искаше Америка и Европа да престанат да се преструват, че споделят общ възглед за света. Той казва, че американците са все едно от Марс, а европейците от Венера. Както и да е... Светът е пред вероятността стратегическата култура да се определя от... жени. И това няма да е маловажен факт, въпреки че няма как мъжете да излязат в геостратегическа отпуска. Да му мислят Владимир Путин и Си Дзинпин.