Експертен екип от икономисти, финансисти, политолози и юристи извърши първото в България емпирично изследване на т.нар.voting behavior (поведение при гласуване) на депутатите и парламентарните групи. В изследването са приложени методи и техники от сродни проучвания в САЩ, Англия и Германия. Във фокуса на анализите са дебатите и гласуването по проектозакона за концесиите, внесен в НС през пролетта на 2016 г.
Получените крайни резултати са изключително интересни и показателни за влиянието на външни фактори, в т.ч. скрит политически лобизъм върху поведението на законодателите. Фактът, че на първо четене законът е бил подкрепен едва от 75 депутати, срещу 65 против и въздържали се, е обезпокоителен и оставя впечатление за преднамерена пасивност от страна на народните избраници и техните парламентарни групи.
Кой гласува?
Едно пренебрежително малко мнозинство от 140 депутати; останалите 100 са избрали да не гласуват, независимо, че част от тях са се регистрирали и са присъствали в сградата на парламента. ПГ на ДПС организира бойкот на дебата и гласуването в пленарна зала, чиито мотиви не са публично известни.
Тези данни дават основание да се мисли, че вотът по споменатия закон е със съмнителна легитимност!
Как се гласува?
Разнопосочно, със сериозни отклонения от страна на депутатите спрямо предварително огласените позиции на техните ПГ:
-Най-нестабилно е поведението при гласуване на депутатите от левицата. В БСП ЛБ знакови фигури от ръководството, начело с лидера Корнелия Нинова, не са упражнили своя вот. За отбелязване е, че ако ПГ на социалистите беше участвала активно, разликата от 10 души между подкрепилите закона и тези, които са против или въздържал се, можеше да бъде стопена. В АБВ цели 54% от депутатите не са участвали в гласуването, което е в пряко противоречие с публично отстояваната позиция преди вота.
- Разделение на гласовете има и в ПГ на РБ и БДЦНС; благодарение на т.нар. номади от тези групи ГЕРБ успя да прокара закона на първо четене.
Цитираните статистически данни дават основание да се поддържа хипотезата, че нерегламентираният /политически лобизъм наистина е намерил благодатна почва в българския парламент.
Този извод се допълва от данните за поименното гласуване по региони. Група избирателни райони, при това от категорията на икономически изоставащите, като Видин, Силистра, Смолян, на практика не са представени, поради 100-процентното неучастие в гласуването от избраните народни представители.
По-широка информация за резултатите от емпиричното изследване ще бъдат огласени след 10 септември от новоучредения Независим институт за приложна икономика. Чрез тази институция и нейните граждански и медийни партньори ще се реализират по-нататъшните стъпки на разработената от експертите политическа технология за извънпарламентарен натиск:
-организиране на национална и регионални пресконференции;
-информиране на всички ПГ за резултатите от изследването; покана за публичен дебат по темата в парламента;
-информиране на гласоподавателите от избирателните райони за начина, по който са гласували техните избраници;
-специализиран семинар, посветен на методиката, техниките и изводите от проведеното парламентарно изследване;
Приложение: Обобщени данни за гласуването по ПГ