Ако имате късмет да се намирате близо до длъжностни лица от Пентагона, говорещи по време на прием, ще отбележите, че техният език е пълен с акроними, свързани с проекти за неясни държавни агенции, стратегически системи и концепции, включително и за ядрено възпиране.
Това пише Филип Джиралди в свой анализ за The American Conservative. Той е бивш офицер от ЦРУ и офицер от разузнаването.
Според „тройната“ концепция, ако една държава има ядрени оръжия, базирани по земя, въздух и вода, това значително увеличава нейния шанс да отвърне при евентуален ядрен удар. По времето на Студената война например, ако Съветският съюз или САЩ унищожат мощностите по земя и въздух на другата страна, винаги ще останат подводниците, които могат да отвърнат на удара.
Ядрената война е такъв ужасяващ вариант, че отдавна е описвана като върховната спирачка за въоръжен конфликт между НАТО и някогашния Варшавски договор. След края на Студената война вероятността за ядрен конфликт спадна още повече. Никой обаче не очакваше нивото на враждебност към Русия да достигне такива нива. Сега в Пентагона отново се коментират евентуални варианти за победа при война с руснаците. През тази седмица пък руският президент Владимир Путин се оттегли от пакта за ядрена сигурност, оплаквайки се от „враждебни действия на САЩ“.
Джиралди пише, че враждебността към Русия е бюджетно продиктувана. Много генерали имат нужда от враг, по-голям от тероризма, с който да оправдаят важността на своите служби и отдели. Генералният щаб постоянно повтаря колко по-добре въоръжена е руската армия. Много от твърденията за руското превъзходство идват от украинското посолство, което явно иска да засили американската военна помощ.
Истината е, че Русия извън ядреното си въоръжение, е малко повече от мишка, която реве. Там имат 1 руски на 10 американски самолетоносача. Отношението на хеликоптерите е 1 към 6, а отношението на изтребителите е 1 към 3. Русия няма ефективни военни съюзници, докато почти цялата Западна и Източна Еврпа е в НАТО.
НАТО представя конвенционално възпиране на такова ниво, че Русия едва ли ще е склонна да започне конфликт, с която и да е държава – членка. Все пак Москва би имала своите предимства при непредизвестена атака. Тя разполага със силни вътрешни линии и възможност за бързо разгръщане на регионални военни сили. Надеждността на координирания отговор на НАТО също може да бъде поставена под въпрос.
Има второ ниво на сдържане, това е ядреният чадър, издигнат от САЩ над Великобритания и Франция. Американски официални лица предложиха вариант, в който Вашингтон и НАТО никога да не са първите, нанесли ядрен удар. Двама либерални конгресмени, внесоха подобен законопроект, но се оказа, че имат твърде малко подкрепа в комисията.
Американският министър на отбраната Аштън Картър описва ядрените оръжия като „гарант“ за американската сигурност. Според него САЩ и европейските партньори в момента освежават американската стратегия , като интегрират ядрени и конвенционални оръжия, за да възпрат Русия от мисълта, че може да се противопостави в ядрен конфликт с НАТО.
Картър заяви, че „ако отбраната не успее, американският президент и неговите съюзници имат възможности да предотвратят първа употреба на ядрено оръжие“. Той не предполага, че САЩ няма да са първата сила, която използва ядрено оръжие. Ядрените оръжия са в микса, за това как да се отговори на това, което той вижда като руска заплаха, пише Джиралди.
Картър несъмнено си е един антируски ястреб. Той е и физик и донякъде експерт по политиките за използване на ядрени оръжия. В предаване на CBS служители на подводница от клас „Охайо“ разкриха как нивата на ядрена тревога са се върнали обратно до тези от времето на Студената война. Това е станало след анексията на Крим. Обсъждани са били и нови тактически планове. Обсъждан е и вариантът за „ядрено предупреждение“ в случай на атака.
Концепцията за използването на ядрена бомба като предупреждение не е съвсем нова. Тя е обмисляна по време на двете войни на САЩ в Ирак, когато има мнения, че Садам Хюсеин разполага с оръжия за масово унищожение и е готов да ги използва. Това е част и от боен план, в случай, че САЩ влязат във война с Иран. Сложността на самите оръжия обаче вече се промени.
Според Джиралди , новите тактически ядрени оръжия, като американските B-61, са малки и преносими. Те могат да бъдат изстреляни от кораб, като част от крилати ракети или дори превозно средство по суша. Вече е възможно да се регулира и размерът на самата експлозия. Тоест един превантивен удар може да е ядрен, но и регулиран така, че да вземе възможно най-малко жертви. За генералите такива бомби могат да представляват ефективно предупреждение, а не ескалация на конфликта.
Русия естествено има подобни оръжия. До някъде техният арсенал е дори по-модерен от американския. Наскоро руският президент Владимир Путин заяви, че „Русия си запазва правото да използва ядрено оръжие, ако се почувства застрашена.“ Някои изтълкуваха това като признание от страна на Путин, че руските оръжия не могат да издържат при продължителен обстрел с американските и че Русия е склонна да използва ядрено оръжие или първа, или на ранен етап в евентуален конфликт, за да се защити.
Така, че можем да преценим, че тези две страни, спорещи за Източна Европа, са склонни да използват ядрени оръжия при определени обстоятелства. Никой не пита какво мислят Словакия и Полша, чиито земи могат да станат територии на подобни демонстрации, но техните правителства официално са в крилото на НАТО, предназначено да възпре Русия. Германия обаче показа нервност при дрънкането на оръжия, където спомените от Червената армия са още пресни.
Има плашещи индикации, че някои офицери са готови да започнат война с Русия. Те са сигурни, че тя ще може да бъде спечелена. Бившият главнокомандващ на силите на НАТО в Европа Филип Брийдлов, се опитваше да въвлече НАТО и Русия в една прокси война в Украйна. Той дълго време описваше Москва като „екзистенциална заплаха за САЩ и европейските партньори“. В същото време Хилъри Клинтън нарича Путин „новия Хитлер“. Путин вече на няколко пъти предупреди, че руснаците се чувстват застрашени от разширяващото се край тях НАТО, както и от заплахите, свързани с участието на страната в конфликта в Сирия. Проучванията показват, че много руснаци вече очакват война със Запада.
Мненията на Запад, че срещу Путин трябва да се използва сила, са продиктувани от преувеличените представи, за това каква заплаха представлява Москва всъщност. Говоренето за ядрени оръжия определено трябва да ни плаши.