Анализът е на Джоузеф Стиглиц за Project Syndicate.
Джоузеф Стиглиц е американски икономист,автор и професор в Колумбийския университет. Носител е на Нобелова награда по икономика от 2001 и на Медал „Джон Бейтс Кларк“.
При пътуванията ми по света през последните седмици, многократно ми бяха задавани два въпроса: възможно ли е Доналд Тръмп да спечели президентските избори и как успя неговата кандидатура?
Относно първия въпрос – политическите прогнози са дори по-трудни от икономическите. Въпреки това шансовете са в полза на Хилъри Клинтън. И все пак близостта в резултатите на двамата е мистерия. Клинтън е един от най-квалифицираните и добре подготвени кандидати, които Щатите някога са имали, докато Тръмп е един от най-неквалифицираните и най-зле подготвени такива. Освен това в разгара на кампанията той си позволи поведение, което би убило шансовете на кандидат в миналото.
Тогава защо американците играят руска рулетка? Тези извън САЩ искат да знаят отговора, защото предстоящият вот ги засяга, въпреки че нямат влияние върху него.
Това ни води до втория въпрос: защо Републиканската партия номинира кандидат, който дори лидерите на партията отхвърлиха?
Очевидно, много фактори помогнаха на Тръмп да победи 16 кандидати в предварителните гласувания в партията. Личността има значение, а някои хора одобриха персоната на Тръмп на телевизионна риалити звезда.
Но няколко фактора допринасят за това битката за президентския пост да е оспорвана. За начало може да кажем, че много от американците са в по-лошо икономическо положение, отколкото преди четвърт век. Средният доход на служителите на пълен работен ден (мъже) е по-нисък отпреди 42 години. Все по-трудно е и за тези, които нямат образование, да си намерят работа на пълен работен ден, която е с достойно заплащане.
Всъщност заплатите на тези в долната част на пирамидата за доходите е на нивата, на които е била преди 60 години. Не е изненадващо, че Тръмп намира широка аудитория, когато казва, че икономиката е лошо състояние. Но Тръмп греши както за диагнозата, така и за рецептата. Американската икономика като цяло се движи добре през последните шест десетилетия: брутният вътрешен продукт се е увеличил почти шест пъти. Но плодовете от това са отишли в джобовете на малка част хора по върховете – хора като Тръмп. Включително и заради огромните данъчни облекчения.
В същото време реформите, които политическите лидери обещаха за просперитет на всички – като търговска и финансова либерализация – не се случиха. И тези, чийто стандарт на живот запази същите нива или спадна, стигнаха до просто заключение: американските лидери или не знаят какво говорят, или лъжат (или и двете).
Тръмп иска да обвини търговията и имиграцията за всички проблеми на Щатите. Той греши. САЩ щеше да се изправи срещу деиндустриализацията дори и без свободната търговия: глобалната заетост в производството намалява, докато растежа на производителността е по-голям от търсенето.
Проблемите с търговските споразумения на САЩ не са възникнали от това, че американците са били надхитрени от своите партньори, а защото дневният ред на US търговията бе зададен от корпоративните интереси. Американските компании се справяха добре, но именно републиканците блокираха усилията гражданите да усетят ползите от това.
Много американци се чувстват погазени от сили, които са извън техния контрол. Поставени под съмнение са слоганите, че Америка е земя на възможности и че всяко поколение ще живее по-добре от предишното. Световната финансова криза може да бъде повратна точка за много гласоподаватели. Тяхното правителство спаси богатите банкери, които докараха страната до разруха, като в същото време не направи почти нищо за милионите обикновени граждани, които загубиха своите домове и работа.
Популярността на Тръмп се дължи отчасти и на гнева, произтичащ от загубата на доверие към правителството. Но Тръмп предлага политики, които ще влошат още повече ситуацията. Обещанията за намаляване на данъците – най-вече за богатите американци и корпорациите – ще донесат резултати, които не са по-добри от последния път, в който бе опитан подобен ход.
Всъщност започването на търговска война с Китай, Мексико и други US партньори, както Тръмп обеща, ще направи американците по-бедни. Ще се създадат и нови пречки за глобалното сътрудничество, необходимо за справяне с редица световни проблеми като „Ислямска държава”, тероризма и климатичните промени. Използването на парите – които могат да бъдат инвестирани в технологии, образование и инфраструктура – за изграждането на стена между САЩ и Мексико, е пилеене на ресурси.
Американският политически елит трябва да обърне внимание на два сигнала. Опростените неолиберални пазарни теории са много подвеждащи, а растежа на БВП е с висока цена – увеличаване на неравенството. „Революцията” на Тачър и Рейгън, която пренаписа правилата на пазара в полза на горните етажи, успя единствено в увеличаване на неравенството, но се провали в мисията си за увеличаване на растежа.
Това води и до втория сигнал: нуждаем се от пренаписване на правилата на икономиката, отново. Този път да гарантираме, че ще има ползи за обикновения гражданин. Политиците в САЩ и по света, които игнорират това, ще понесат своята отговорност. Промяната крие рискове. Но феноменът Тръмп – и други подобни политически явления в Европа – разкри много по-големите рискове, произтичащи от неразчитане на този сигнал: разделено общество, подкопана демокрация и отслабена икономика.
Превод: Денис Джамбазов
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.