Анализът е на Иън Бурума за Project Syndicate. Иън Бурума е професор по демокрация, човешки права и журналистика в Бард Колидж и автор на книгата „Нулева година: Историята на 1945“ (Year Zero: A History of 1945).
Изглеждаше, че нищо не протича правилно за Доналд Тръмп по време на неговите първи 11 седмици като президент на САЩ. Федералните съдилища от шест щата блокираха неговите опити да наложи забрана за достъпа на чужденци от 6 държави с мюсюлманско население до САЩ. Той не успя да отмени и здравната реформа на Барак Обама, защото членове на умереното крило на републиканците решиха, че предложената от него алтернатива не е достатъчно задоволяваща.
Неговият съветник за национална сигурност Майкъл Флин трябваше да подаде оставка, след като беше обвинен в близки отношения с Русия. В същото време хора от близкия кръг на Тръмп са в постоянна битка. „The New York Times“ и „The Washington Post“ нарекоха Тръмп лъжец. Неговите рейтинги на одобрение паднаха до рекордно ниските за нов човек на поста 35%.
Точно тогава, изневиделица, Тръмп заповяда атаката срещу сирийска военна база с 59 ракети „Томахоук“. Това стана след години на мъчения и бомбардировки от страна на режима на Башар Асад и наложени множество ограничения върху обикновените граждани. Тогава Тръмп видя снимките на деца, имащи пяна на устата след химически атаки и реши да си промени мнението.
Изведнъж бъркотията в Белия дом около провала с „Obamacare”, странните съобщения в Twitter и срещата с китайския лидер Си Цзинпин, за която Тръмп беше неподготвен, бяха забравени. Вестник „New York Times“, който критикуваше президента от самото му встъпване на власт, изведнъж посвети цели колони на неговата твърдост като държавен лидер, който е препопдал един добър урок на света. Неговите действия бяха приветствани и от „The Wall Street Journal“. Дори Дейвид Игнатиус от „Washington Post“, който непрестанно критикуваше минималното наличие на лидерство в Белия дом, намери път към Тръмп. Браян Уилямс от MSNBC пък нарече ракетните удари просто „красиви“.
Трябва да имате каменно сърце, за да не се зарадвате на това, че Асад получава удар в носа. Да нападаш, когото и да е с химическо оръжие е ужасно военно престъпление. Да удариш някое летище обаче, по никакъв начин не ни доближава до края на конфликта в Сирия.
Тези удари обаче разсейват вниманието от политическите проблеми на Тръмп. И това, повече от просто едно започнало да кърви сърце, трябва да е част от обяснението.
Тръмп може и да не знае много за света и безгранично да пренебрегва външната политика. Той обаче има едно особено умение: умее да се популяризира чрез манипулиране на традиционните и социалните медии. Той знае как да влезе в новините и да гони целта си. Тя е да бъде признат за най-влиятелния човек в света.
Един от методите да се възползва от страховете и гнева на американците, разочаровани от безкрайните войни, беше да обещае да постави Америка на първо място. Така той ще е да я държи далеч от международната бъркотия.
„Аз не съм и не искам да бъда президент на света“, заяви наскоро Тръмп.
Сега обаче той откри най-добрия начин да бъде аплодиран като корав тип, а именно военни действия. Тръмп може и да се разколеба в опитите си да се покаже като велик лидер. Той обаче постигна победата, която наистина е от значение за него, а именно тази в медиите.
Хората може и да се отвратиха от войните, започнати от Джордж Буш, но ударите на Тръмп показаха, че когато един водач се бори с чуждестранен враг, хората ще го подкрепят, защото чувстват това, почти като свой патриотичен дълг. Ударите бяха знак за морално лидерство. Изглеждаше просто непатриотично, че никой не искаше да направи нещо за тези деца, атакувани с газ от Башар Асад.
Дори ако тези удари не оправят проблемите в Близкия Изток, а дори ги влошат, те ще донесат голяма победа за Тръмп. В очите на много критици той вече прилича на президент. Той може да развали това само при един тежък разрив между републиканците.
Някои от големите критици на Тръмп са неоконсерватори и хора, които насърчават войната на Буш в Ирак. Те мразеха неговите обещания да се оттегли от чуждите конфликти. Сега обаче вероятно ще се обединят около него.
Тръмп все още няма стратегия за Близкия Изток или Азия, където севернокорейския лидер Ким Чен – ун прави всичко възможно да го провокира със своите ядрени тестове и тестове на балистични ракети за далечно разстояние. Тръмп вече знае какво да прави и вече изпрати самолетоносачи по корейските брегове, въпреи че удар срещу Северна Коря наистина може да доведе до ядрена война. Моралното измерение на Тръмп обаче вече беше възстановено и то е красиво.
Copyright: Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.