Българското Макондо започна бавно да се съвзема от дъжда, който не спря да вали пет години - от нашествието на скакалците, които унищожиха всички запаси храна, трупани през пороя. Хората се събуждаха бавно от съня, след който никой не помнеше нищо. Окопитени, решиха да направят избори. Спечелиха патриотичните сили, за които никой не беше гласувал, но това нямаше значение, защото спомените след дъжда, скакалците и съня, още не се бяха възвърнали съвсем. Всички бяха изгубили всичко, а лозунгът на патриотите беше: "Да върнем Българското Макондо на българите!".
Патриотичната управа направи административна реформа и въведе само две длъжности. Първата беше Вицекрал, за какъвто беше произведен един човечец, който не знаеше какво точно да работи, защото крал нямаше. Бързо му доскуча и затова тръгна да се бори със шума по кръчмите.
Вторият пост на Икономически и военен началник на Българското Макондо зае един млад човек, завършил право едва на 21 години. Патриотичните сили се бяха обявили противкриминалната приватизация и затова назначиха именно него, защото преди дъжда той е бил шеф на Агенцията по приватизацията. Нямаше вече държавни дружества и затова започнаха да национализират частните. Започнаха с военните заводи и Икономическия и военен началник на Българското Макондо започна да продава автомати и гранати на патриоти от други държави, за да се борят срещу прогнилите консервативни правителства.
Сетне началникът се зае да създава друг поминък за населението. Сети се, че преди дъжда е съществувало една компания за иновации и високи технологии. Кръсти я Макондо Тех Парк. Внея назначи дъщерята на шефката ня синдикатите, завършила Библиотекарския институт вМакондо, която бе измислила нов компютърен език. Той се състоеше предимно от цифрите 3, 4 и 6, а останалите символи бяха от някаква неразгадаема древна писменост, вероятно остатък от преди дъжда. Но новият компютърен език не беше достатъчен. Макондо Тех Парк трябваше да привлича и да вдъхновява младите хора и затова в борда влезе и един 72-годишен агент на тайните служби от преди дъжда, старейшина.
Оставил иновациите в добри ръце, на Икономическият и военен началник на Българското Макондо му остана една последна задача - да създаде условия за производството и инвестиции. Докладваха му че преди дъжда е имало една друга компания, която притежавала някакви държавни имоти. Нея я кръсти „Индустриални зони – Макондо“ и там назначи един бърборко-либертарианец, който беше твърдо против държавната намеса в икономиката, но с радост прие държавната заплата. Новият мениджър се зае толкова отговорно да насърчава предприемачеството в Българското Макондо, че отиде в една ферма, започна лично да дои кравите и цялото това зрелище се предаваше по телевизията, за да се привличат така нови чуждоземни и родни инвестиции.
Най-сетне, след толкова много работа и трудни кадрови решения Икономическият и военен началник на Българското Макондо въздъхна облекчено и плесна с ръце доволен. Точно тогава от небето закапаха едри капки дъжд, който продължи 5 години, в далечината се зададе тъмен съскащ облак скакалци, а поданиците заспаха в безпаметен сън.
По мотиви от романа "Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес