Ген. Димитър Шивиков: Промяната на името на ул.Граф Игнатиев е брутална проява на неоснователна, добре платена русофобия

Димитър Атанасов Шивиков е български военен деец, висш офицер от състава на Българската армия със звание бригаден генерал, служил като национален командир на българския контингент в Афганистан. Димитър Шивиков е авторът на девиза на 68-а бригада „Специални сили“ – „Там, където другите не могат“. Негова е и заслугата за доизграждането на православния храм в района на 68-ма бригада.

Димитър Шивиков е роден на 18 август 1963 година в село Куртово Конаре, община Стамболийски. Завършва основно образование в родното си село, а средно – в немската езикова гимназия в Пазарджик. Висшето си образование Шивиков получава в Национален военен университет „Васил Левски“, град Велико Търново, специалност „Войсково разузнаване“, завършва редовния курс на обучение във ВА „Г. С. Раковски“. През 2012 година, Димитър Шивиков завършва Военния колеж на Сухопътните войски на САЩ.

Започва службата си на офицер през 1986 г. в 68-а бригада „Специални сили“, дислоцирана в Пловдив, като преминава през основните командни длъжности в поделението, от командир на взвод до заместник-командир на бригада.

През 2006 г. Шивиков продължава службата си в София, като заместник-началник на отдел „Специални сили“ в щаба по подготовката на Сухопътни войски, а от 2008 година до 31.10.2012 година е началник на отдела.

На 01.11.2012 година на Димитър Шивиков е произведен в бригаден генерал и назначен за командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада.

- Генерал Шивиков, напоследък отново има разгорещени теми за това, дали да се премахнат улиците на емблематични за историята руснаци. Кметът на столичния район "Средец" Трайчо Трайков (ПП-ДБ) предлага ул."Граф Игнатиев" да бъде преименувана.

- Трябва ли да се промени името на емблематичната улица "Граф Игнатиев" в София?

- Здравейте, госпожо Ал-Ахмед, краткият ми отговор е категорично Не, защото е брутална проява на неоснователна, добре платена русофобия. Прави ми впечатление, че представители на „неолибералната демократична“ общност у нас, умишлено поставям кавичките, защото по мое мнение тези индивиди не са нито неолиберали, нито пък демократи, периодично повдигат темата за преименуване на улици, площади и разрушаване на паметници, за да бъдат забелязани от своите кукловоди. Това са одиозни индивиди, които осъзнато се опитват да разединяват и обезверяват обществото ни, повдигайки подобни теми за преименуване на улици по градове и села. Това е така, защото ги видяхме, че те не са в състояние да предложат нещо градивно и обединяващо. Името на тази знакова за София и столичани улица е повече от век и е дадено с пълното единодушие и съгласие на нашите предци в знак на признателност към приноса за Освобождението ни на граф Игнатиев. В София, но и в други български градове, има улици и булеварди, именувани на исторически фигури от времето на Руската империя, които имат огромен принос както в Освобождението ни, така във възстановяването на българската държавност. Това е категоричен факт. Като контра пункт аз бих предложил да сменим имената на улици, които са на италиански, френски, немски или британски представители от онова време, защото съпоставяйки техния принос към приноса на руските представители е в пъти по – малък. Но това би било знак на варварство. Тази идея има своя дълбок скрит замисъл, а именно постепенно да се забрави за тези дипломати, военноначалници и князе, да се пренапише историята, да се притъпят чувствата на признателност към Русия и всичко руско. Темата Русия и руски народ в днешните времена за тази патентована сган е основополагаща и оправдаваща тяхната сервилност и продажност. Никаква смяна на името на улица Граф Игнатиев.

- Същото предложение е постъпило и относно името на катедралния храм „Ал.Невски“ и площада. Дори по една телевизия в един сутрешен блок имаше разгорещена дискусия, че, цитирам: „ не може български храм в центъра на София да бъде на чужд светец, трябва да е на български светец и храма и площада!“ И светците ли ще делим?

- Ще отговоря на този въпрос като споделя официалната информация за храма в частта му за името му и неговото преименуване за кратък период от време.

„Храмът е посветен на Александър Невски, известен с победата си над Тевтонския орден в битката на Чудското езеро, провъзгласен за светец от руската православна църква. Александър Невски е патрон на руския император Александър II и названието на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на Царя Освободител. В хода на Първата световна война България и Русия застават в протовоположни блокове благодарение на фаталното решение на тогавашните политици. Резултатът е първата национална катастрофа и абдикацията на цар Фердинанд. След като руската флота бомбардира гр. Варна на 14 октомври 1915 г., правителството на Васил Радославов, русофобско по външнополитическа ориентация, взема решение за преименуването на храм-паметника в „Св. св. Кирил и Методий“. Постановлението на Министерския съвет от 19 октомври 1915 г. е внесено през февруари 1916 г. за одобрение в Народното събрание. След възражения от страна на опозиционните партии и бурен дебат парламентът одобрява решението на правителство с гласовете на проправителственото мнозинство (4 март 1916 г.). Твърди се, че дори русофилът Иван Вазов приветства преименуването. Със сигурност обаче неговият брат д-р Борис Вазов, близък до поета по политически убеждения, е един от главните опоненти на преименуването в Народното събрание. Промяната на наименованието не се възприема трайно. На 4 март 1920 г. отново е върнато първоначалното име на храма.“ Това са фактите, които ни дават основание, че не трябва по никакъв начин да се предлага подобна идея, а камо ли да се преименува.

- Ако тръгнат да променят имената на улиците кръстени на руски велики личности могат ли да посегнат на гения Пушкин, или на една нова улица в нов квартал „Младост – 3“ на името на голямата поетеса Анна Ахматова?

- От представителите на определилите се за умнокрасиви и единствено интелигентни индивиди всичко е възможно. Ако си направим труда да вникнем в техните биографии ще видим, че те са направили всичко възможно да скрият техния житейски и професионален път до преди 10 ноември 1989 година. Сякаш при тях всичко започва на 11 ноември. Голяма част от тях са се отказали от своите създатели, като умишлено са си сменили фамилиите, за да не ги припознаем, чий отрочета са . А, те са наследници на знакови фамилии на партийни апаратчици или доносници на бившите служби, а днес са най – правоверните демократи. Цял живот компрадори и продажници към Отечеството и народа ни. Това са лица без родова памет, безгръбначни и сервилни към силните на деня. В името на демонстриране на лоялността си към господарите си са готови на всичко, така че не бих се учудил като следваща стъпка да предложат смяна на имената на улиците на тези световно признати гении.

- По тази логика трябва да променят и всички постижения, направени от руснаци. Предлагам да се откажем от радиото, например? Вие какво ще кажете по този въпрос?

- Пак ще се повторя, че тези хора оправдават своето невежество, некадърност и пагубност като се оправдават и обвиняват във всички злини Русия и всяко руско дело. Темата Русия ги удря като цунами и тъй като са безсилни да се противопоставят с аргументи и факти предлагат подобни несъстоятелни и разединяващи теми. Както Русия не може без целия свят, така и светът не може без Русия. Това е безапелационна световна сила и цялото човечество се съобразява с това. За съжаление само евроатлантическата сган както в Европа, така и у нас все още не искат да го признаят и продължават да се „борят“ като съвременни Дон Кихотовци с вятърните мелници на тяхната русофобия. Русия с нейните постижения е величина с галактически измерения за света.

- Генерал Шивиков, бих искала да обърна вашето внимание, че в кв. Драгалевци в София почти всяка втора улица е на името на някое цветче или дръвче, като в Ботаническата градина. Не е ли редно точно тези улици да бъдат преименувани на великите български личности? Има десетки поети, писатели, художници и актьори които са достойни за улици и булеварди, дори!

- Напълно се съгласявам с това прекрасно предложение. Ние все още страдаме от факта, че не сме си научили добре урока от най – новата ни история и продължаваме да правим грешка след грешка. Съвсем основателно е да се наименуват улици, площади, учреждения и населени места на безбройните наши предци с огромен принос за развитието на Родината ни. Фактът, че едва сега „патриотите“ кръстиха националното летище на Васил Левски, едва сега направиха филм за великия Гунди и Петя Дубарова, самият факт, че с такова закъснение някои хора се сещат за националните герои, говори сам по себе си.

- Генерал Шивиков, бихте ли обобщили този абсурд?

- Живеем в сложно и динамично време, характеризиращо се с турболенции и пагубни политики. Нашите първи жени и мъже не са в синхрон с това време. Те живеят в техен измислен, но уютен за тях свят. Те не се занимават и не решават реалните проблеми на хората, а действат в собствен интерес и изпълняват заповедите на кукловодите си. Фактът, че се занимават с преименуването на улици говори за тяхната безнадеждност и безпомощност, но няма да е все така. Народът ни се пробужда и все по – категорично заявява своята гражданска позиция и я отстоява.

Интервю на Оля Ал-Ахмед