За чалга патриотизъма и още нещо....

„Кой уши байрака, кой уши байрака, кой му тури знака "Смърт или свобода" ! Ей, че силни думи! Само като ги прочета или чуя тръпки ме побиват! Патриотични! Истински! Родолюбиви!

Какво представлява патриотизъмът? Най-лесно е да отворим енциклопедията и да прочетем какво според експертите е патриотизъм.

Патриотизъм (на гръцки: πατριώτης – съотечественик, πατρίς – отечество) означава любов, обич към родината и желание за опазването ѝ. Възхищение от националните постижения, привързаност към родната земя, език и традиции. Патриотизмът на дело означава безкористна и всеотдайна работа за въздигане на народа и родината. Патриотизмът обаче в някои случаи се слива с национализма.

Патриотизмът се използва за създаване на национална гордост, като се акцентира върху постиженията на нацията в миналото и настоящето, отбелязват се с чествания значими събития от историята и се осъществяват дейности за сплотяване на националния дух.

Така са го описали знаещите. А как го разбират можещите? Ето тук вече удряме на камък! Едни си татуират великия лозунг "Смърт или свобода" на косматите гърди и сеят смърт мислейки, че дават свобода!

Други пък го възпяват в чалка и кючеци разтърсвайки гюбеци. Не осъзнавайки, че точно от тези гюбеци и кючеци са се освобождавали дедите им. Трети пък решават да си закупят българския трибагреник и да го ползват във всичко, ей така патриотично! Като салфетки, носни кърпички, хавлиени кърпи, рокли, пердета – абе всичко, каквото братския китайски народ е произвел с тия три цвята, независимо, какво е. Сега, да се разберем – китаецът няма никаква вина в случая, той чинно и работливо изпълнява поръчка. Но кой е поръчителя, това е въпросът?

В един столичен квартал патриоти рашиха да боядисат детска катерушка с цветовете на националния флаг, та като се катерят децитата да я тъпчат здраво с крачетата и да я калят отвсякъде! Празно място от кал да не остане! Но, това е решение на една столична община и на едни определени патриоти. Бояджиите нямат нищо общо, те са подизпълнители и дори едва ли са забелязали какво боядисват.

И така, на нашето любимо родно Черномерие прави впечатление една групичка от патриоти. Ама патриоти ви казвам от където ги погледнеш. Три млади семейства с по две дечица възпитавани в патриотичния пример на мама и тати, които са татуирани от главата до петите. Едното младо майче с джуки с татуиран кръст на левия глезен, другото младо майче с татуирано стихотворение на двете дупета – та за да прочетеш стихотворението трябва да се наведеш , да си сложиш очилата и дълбоко да вникнеш в смисъла на двете части на седалищния мускул за да събереш съдържанието! Дойде ред и на татковците! Български мачовци, бургазлии бяха, съдейки по диалекта и регистрационните номера на мпс-тата. На първо четене – хубави момчета, създали по две деца, ама как им обясняват татуировките си не знам! Единият си беше татуирал Венету гледащ към Рейгън! Всички бяха с татуирани кръстове по гърбовете, но единият от тях явно беше лидерът на патриотите в компанията – притежаваше хавлия с българското знаме и цял ден я мачкаше със задните си части! Българският трибагреник служеше за всичко, освен за Национално знаме! Място за сядане, лягане, покривка за бира и чипс. Красивите татуирани и напомпани семейни двойки се наслаждаваха на малките си деца, които джапаха в морето. Едното момченце обаче, го изчипка една лека вълна. То се разплака и отиде при тати да го подсуши. И тук заговори истинският бащински патриотизъм , когато таткото взе хавлията с българското знаме и герба и хубаво избърса дупето на сина си!

На поколението чалга – патриоти ли разчитаме да реши дали 3 март или 24 май да са национални празници? Та те не знаят днес, на 22 септември, какво празнува Родината им! Затова пък си имат хавлиена кърпа с българското знаме да се позабърсват когато се подмокрят!

А истинските патриоти са някъде в балкана и по селата, там където се вее истинското неоцапано с морски пясък и кал Българско знаме!

Честит празник, Българи! Бъдете истински патриоти не само в Деня на Независимостта на България , но и винаги !

Автор: Оля АЛ-АХМЕД