От няколко месеца в българското общество и в частност в свещеното българско семейство витае ужас от предлаганата нова Национална стратегия за детето. Разиграващата се ситуация е абсолютно дежавю на печално известната у нас Истанбулска конвенция. При Истанбулската конвенция българи отново бяха настръхнали срещу българи, разполагайки се в двете крайности на позиция по темата за Истанбулската конвенция.
Едните яростно бранеха тезата, че не искат те и децата им да стават ''джендъри'', а другите ехидно им се присмиваха, определяйки ги за ограничени и регресивно мислещи индивиди. И двете страни предпочетоха да се заяждат на дребно и да се правят на специалисти по международно право, но така и не пожелаха да проведат важния разговор, а той е как да се помогне на тези жени, които са подлагани на ежедневно психическо и физическо насилие от своите мъже вкъщи, от колегите си на работното място или дори на улицата.
В дебата за Конвенцията ненавистта между тези две групи от обществото заглуши и победи справедливо искащите повече защита от насилие жени.
Резултатът от този отказ за разумен разговор и респективно постигане на консенсус между противници и защитници на Конвенцията е, че убийствата на жени от техни близки в България са се увеличили с 50% през последните три години.
Днес дебатът в обществото е на абсолютно същото ниско ниво. Българският родител изпитва панически страх, че някой иска да отнеме неговата рожба от него. Страхът е предизвикан от някои наистина спорни текстове в Националната стратегия за детето, но и от масивна хибридна пропаганда идваща от сайтове с проруска насоченост. Пропаганда, която цели буквално да радикализира и да настрои българина срещу Западния свят, който не, че няма своите недостатъци, но със сигурност не е това, което се опитват да го изкарат от Кремъл.
В предложената Национална стратегия за детето, подобно на Истанбулската конвенция, наистина има спорни текстове, които трябва да бъдат обсъдени и коригирани така, че родителите да са спокойни в отглеждането на своите деца. Вместо обаче да се тръгне в посока за постигане на разбирателство и изработване на документ, който да е в полза, и на родителите, и на децата, подкрепящи и противници отново се впускат в безсмислени спорове, истерия и обиди. От този начин на комуникация и обсъждане на социални теми и проблеми - страдат жертвите. Тези жертви могат да бъдат нашите майки и сестри, съседката, съседът или комшийско дете.
В крайна сметка - двама се карат, а трети печели. Този трети за съжаление обаче не са децата, жените и мъжете жертви на насилие, а човекът всичко в нашата държава, главатарят на това измъчено общество - Бойко Борисов. Двата документа са спрени лично по негово разпореждане, гласовитите противници са доволни, защитниците на Конвенцията и Националната стратегия мрънкат тихо в ъгъла, жертвите на насилие се множат, а имиджът на премиера като изпълняващ желанията на народа, се запазва.