Почти всеки ден в интернет се публикуват статии за нови и перспективни оръжия и военна техника. Водещите военни сили инвестират невероятни активи в развитието и модернизацията на своите армии и арсенали, учените и дизайнерите развиват все по-сложни, интелигентни и смъртоносни „железа”. Но нито една държава не може да си позволи най-модерните продукти на отбранителната промишленост наведнъж за всичките си войници - няма достатъчно пари и производствен капацитет. Дори и най-напредналите армии често използват старите, но доказани „инструменти“, които не са загубили бойните си качества през годините. Разказваме за най-известните модели на оръжие и военна техника на Русия и Съединените щати, които са на повече от петдесет години.
РПГ-7
Известният РПГ-7 е приет от Съветската армия през 1961 година. Оттогава са минали 57 години, но все още е най-известният противотанков гранатомет на света. Общо са произведени повече от девет милиона от тези оръжия, неговите модификации и копия са в експлоатация в около сто държави. Основните предимства на РПГ-7, които определят тяхната популярност, са простотата, надеждността и почти неограниченият потенциал за модернизация. Повишаването на ефективността е възможно с постепенно заменяне на гранатите стар образец с нови без промяна на самата конструкция. Днес на въоръжение в руската армия се намират модернизираните РПГ-7В2 с широк спектър боеприпаси за поразяване на всички видове наземни цели.
На бойното поле РПГ-7 дебютира през 1968 г. във Виетнам. Северновиетнамските гранатомети успешно изпепеляваха американски танкове по време на офанзивата Тет. Оттогава, може би, няма военен конфликт без този гранатомет. Достатъчно е да се каже, че повече от половината от загубите на американците в Ирак се падат на РПГ-7 - бронята на „Хъмви” не можеше да издържи дори на остарелите боеприпаси.
M113
Американският бронетранспортьор M113 е пуснат в масово производство през януари 1960 г. и е най-често срещания в света гъсеничен БТР. Общо около 85 хиляди превозни средства от този тип са произведени в десетки различни варианти и модификации: превозни средства за пехота, самоходни минохвъргачки, разрушители на танкове, противовъздушни установки, инженерни, ремонтни и евакуационни машини и др. M113 е в експлоатация в повече от 50 страни. Включително в самите Съединени щати, където има достатъчно модерни технологии. Днес има около 13 хил. M113 в армията на САЩ и силите на Националната гвардия, от които осем хиляди са на склад.
Разположението на тази машина се смята традиционно за гъсенични БТР-и. Двигателят и трансмисията се намират отпред, седалката на водача се премества наляво по оста на корпуса. Командирът (в комбинация стрелец) се намира в центъра, на негово разположение е кулата за наблюдение. Военното отделение е предназначено за 11 пехотинци. Челната броня на машината издържа на огъня на тежки картечници, а бордовата броня спасява от боеприпаси с калибър до 7,62 мм. Основното въоръжение на бронетранспортьора е 12,7 мм. Картечница „Браунинг”.
М113 участва в десетки войни и въоръжени конфликти. Тези машини се използват най-активно във Виетнам. Там те се оказаха, от една страна, успешни, защото имат отлична проходимост. Но, от друга страна, са много удобна мишена за вражеските гранатомети. Точните цифри за загубите на M113 са класифицирани, но е известно, че само през 1975 г. Южен Виетнам и Съединените щати губят близо 1500 бронетранспортьори. Въпреки това, простотата и ниската цена на тези БТР позволяват бързото компенсиране на загубите.
БМ-21 „Град”
Първите реактивни системи за залпов огън (РСЗО) на БМ-21 „Град” влязоха в съветските части през 1963 година. Построени са повече от девет хиляди ударни комплекса от този тип, които все още са в експлоатация в руската армия и около петдесет чужди държави. Един „Град” е в състояние да изстреля 40 ракети за 20 секунди и да удари цели на площ от 15-20 хектара на разстояние до 25-30 км. Основният вид боеприпаси са осколъчно-фугасни, касетни и запалителни. Тези РЗСО са преки наследници на гвардейските миномети „Катюша” от Великата отечествена война. Те са наследили огромната огнева мощ, простота и надеждността на конструкцията.
За първи път ръководството на СССР изпитва „Град” в бой през март 1969 г. по време на съветско-китайския граничен конфликт на остров Дамански. Тогава КНР се опитва да отнеме от СССР малко парче земя по река Усури. Военна група нахлува в Дамански – около 25000 щика заедно с бронирани превозни средства и тежки оръжия. По време на двуседмичните битки са убити 58 съветски гранични служители, които до края на годината отблъскват атаките на превъзхождащите вражески сили. Конфликтът приключва на 15 март 1969 г., когато командирът на Далекоизточния военен окръг, генерал-полковник Олег Лосик, нарежда артилерийска атака със силите на 12 установки „Град”. Десет минути по-късно съветската пехота преминава в контраатака, заемайки острова, изоран от огън и стомана, почти без съпротива. В резултат на артилерийската атака на „Град”, Китай има повече от 800 загинали, а след това повече не претендира за Дамански.
М2 „Браунинг”
Тежката картечница М2 „Браунинг” по право се смята за най-големия дълголетник сред американското стрелково оръжие. Приета в експлоатация през 1933 г. (преди 85 години!), тя все още се използва активно от американската армия. Тази картечница от 50-ти калибър (12.7 милиметра) премина през Втората световна война, Корейската война, Войната във Виетнам, Войната в Ирак и всички местни въоръжени конфликти от последните десетилетия, в които участват американците и техните съюзници от НАТО. Тя се поставя и инсталира на самолети, хеликоптери, бронетранспортьори и танкове, използва се като противовъздушно оръжие и дори като снайпер. По време на Виетнамската война снайперистът от морската пехота на САЩ Карлос Хескок поставя на своя „Браунинг” оптически мерник и уверено поразява с единични изстрели войниците на противника на дистанция от почти два километра.
Общо са произведени около три милиона картечници M2. Те стоят на въоръжение в повече от сто държави. Между другото, тази картечница е използвана ограничено от Червената армия през годините на Великата отечествена война. Съединените щати предоставят по линия на „Заем-Наем” около три хиляди „Браунинг”-а за нуждите на противовъздушната отбрана.
Ту-95 и Б-52
Съветският бомбардировач на дълги разстояния Ту-95 и американският му противник Б-52 формират основата на стратегическата авиация на Русия и САЩ. Приети през 1956 г. и 1955 г., съответно, те летят повече от 60 години. И двата самолета са символ на Студената война. Те са разработени единствено с цел пускане на ядрени бомба на територията на потенциалния враг. Към днешна дата 60 Ту-95 в модификации на МС и МДМ и 65 B-52 остават в експлоатация. Американски бомбардировачи са използвани като носители на неядрени оръжия във Виетнам, Ирак, Югославия, Афганистан, а руският дебютира за първи път в Сирия, където нанася удари с крилати ракети Х-555 и Х-101 по цели на терористи от разстояние от повече от хиляда километра.
И двата самолета ще обслужват страните си още дълго време. Ресурсът на американския B-52 в рамките на модернизацията е удължен до 2040 година. По същото време последните руски Ту-95 също ще се пенсионират. Ветераните ще бъдат заменени от фундаментално нови машини, разработени както в Русия, така и в САЩ.
Превод: В.Сергеев