Съдейки по всичко, Дания, разрешавайки строителството в свои териториални води на газопровода „Северен поток -2”, реши да играе „руска рулетка”, може би дори в още по-опасна версия, спрямо класическата. По всичко личи, че в барабана има повече от един патрон, пише udf.by.
Същността на въпроса е, че маршрутът, определен от Датска енергийна агенция и определен като „най-сигурен и съответства на екологичните норми”, всъщност е много опасен. Причината е, че именно в този регион след Втората световна война СССР е потопил минимум 4 кораба с химическо оръжие на борда, с обща тежест 15 000 тона. Също така в района източно от Борнхолм съветският флот е извършил неконтролирано изхвърляне на 8000 тона химически боеприпаси.
Как в бившия СССР, а и в днешна Русия са се отнесли към екологичната част на този въпрос, не е тайна за никой. Системна работа в тази сфера на практика липсва и това е причината химическото оръжие да се изхвърля от корабите хаотично по целия маршрут, което колкото и да е странно е документирано.
В писмо от министъра на вътрешните работи на СССР Сергей Круглов, адресирано до Йосиф Сталин от август 1948 г. пише: „Често поради лоша видимост и силни бури снарядите с бойни отровни вещества се изхвърлят в морето извън зададените квадратни”. Естествено, няма карти, на които да е описано къде точно са изхвърлени.
С цел по-голяма обективност няма да демонизираме много съветската армия, тъй като химическото оръжие намерено във водите на Балтика, е потопено от британски и американски войски.
Разликата в подхода е отлично анализирана в изследванията на руския учен еколог Алексей Яблоков: „Съюзниците потапяха химическото оръжие с огромни натоварени баржи, пълни с боеприпаси. Подобни потапяния са локализирани на няколко места в западните части на Балтийско море и в проливите. СССР е потопил до 50 000 тона трофейно химическо оръжие, което е било доста лесно: Моряците просто са изхвърляли зад борда снарядите и бомбите. Химическите боеприпаси са изхвърлени на огромна територия. Сега те лежат на дъното и ръждясват. Какво да се прави с тях не е ясно и досега”.
Общо на морското дъно са заровени минимум 303 000 тона различни видове отровни вещева или приблизително 1/5 от общите запаси на оръжия с отровни вещества. В подобен контекст не е изненадващо, че с течение на времето по шведското крайбрежие са започнали да изплуват цели кашони с мини, а местните рибари намират такива „подаръци” и днес.
Ситуацията има и някои особености. Някои от потопените боеприпаси съдържат бойното отровно вещество иприт, който е изключително отровен и има силно действие. Болшинството от еколозите дълго време гарантираха, че минимално безопасните срокове, при които снарядите или контейнерите не могат да се разхерметизират, е 60 години. Всичко обаче се промени през 2017 г., паралелно с лобирането в Европа на проекта „Северен поток -2”, когато руските медии пуснаха мащабна кампания със заглавие: „Химическото оръжие на дъното на Балтика: катастрофата е отложена”. Разбира се, това не е вярно. Рибите на мястото на потопените боеприпаси е мутирала, но това не е основното. Важен е правилния информационен фон
Отчитайки всичката тази информация за това, че Датската енергийна агенция е издала на компанията Nord Stream 2 AG разрешение за строителството на части от газопровода „Северен поток – 2” на континенталната част на страната, на югоизток от Борнхолм в Балтийско море, не е шокиращо, но е изненадващо.
Пресслужбата на Агенцията съобщава, че разрешението е издадено на база Закона за континентален шелф и на база задълженията на Дания на база Конвенцията на ООН за морското право, след анализ на резултатите, които задължително трябва да са включени в материалната финансова оценка за въздействие върху околната среда, а също така екологични, икономически, технически и юридически аспекти.
Трудно е да се каже как датчаните са анализирали ситуацията. Само се знае, че те са приели решение за избора на маршрут на югоизток от Борнхолм. Съдейки по всичко – в най-несигурното място, макар преди това да са планирали използването на по-скъпо струващия „северен маршрут”, който е трябвало да мине по-надалеч от този остров. Промяната може да бъде обяснена само с едно – Nord Stream 2 AG трябва да спести време и пари, а това, че Дания е решила да играе „руска рулетка” вече не е учудващо. По всичко личи, че такива са времената.
Какъв е резултатът? Опциите в близко бъдеще за начало на строителство на места, където се намират особено опасни химически оръжия, са доста „тревожни”. Несъмнено разхерметизирането на „опаковката” на оръжията ще доведе до екологична катастрофа от локални или световни мащаби. Русия обаче като че ли вече е свикнала с това: Северодвинск, Байкал, река Лена и хиляди други екологични престъпления вече по никакъв начин не вълнуват руското общество. Видимо са свикнали. Само възниква въпросът: а на Европа такава екосистема дали ѝ е необходима? Особено като се има предвид, че на другата страна на везната е само задоволството на политическите амбиции на Русия и доходите на акционерите на Nord Stream 2 AG и нищо друго.
Къде е Greenpeace?