Автор: Любомир Шопов
Като дипломат, посланик, началник на отдел „Балкански страни“ на МВнР на Народна република България (1985–1988 г.) приветствам категоричното определение на Българската академия на науките от 3 декември т. г., че „официалният език в Република Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език“. Това решение е взето по повод приета от Македонската академия на науките и изкуствата „Харта за македонския език“, която фалшифицира историческата истина по този изключително важен въпрос.
Ще припомня, че през 1878 г. авторитетният и излизащ в Цариград френски вестник „Куриер де Л′Ориент“ публикува данни за етническия състав на населението в Тракия към същата година: мохамедани –
190 650, българи – 372 476, гърци – 147 984, евреи – 13 710, арменци – 10 440. Македонци няма. Няма данни за македонци и в османските архиви, касаещи географски Македония.
Върховен израз на борбите на тракийските и македонските българи за освобождение от османското иго е Илинденско–Преображенското въстание от 1903 г. Те са братя, принадлежащи към българския народ, и цялата световна преса от този период ги счита единствено за българи. А не както някои се опитват да го представят като Илинденско въстание и то на някаква си друга, измислена нация.
Добре е известно, че славянското население в Република Северна Македония (РСМ) е с български генетичен код. То целенасочено е разделяно от корена си след началото на 40-те години на миналия век и до днес в рамките на мащабна геополитическа операция.
Действията на България по отношение на Република Северна Македония през настоящата година са, меко казано, неудачни. Добросъседското ни поведение след обявяване независимостта на Македония и последвалите жестове на добра воля неизменно се приемат от Скопие като израз на слабост.
Народното събрание, Президентството и Министерският съвет на Република България не съгласуваха своевременно позиция, отговаряща на историческата истина за създаването на македонска нация на базата на българския етнос и за сметка на многовековната история на нашата държава, която стриктно да бъде отстоявана и провеждана от съответните институции.
Правителството се поддаде на външен натиск за ускорено подписване на Договор за приятелство, като не защити българския интерес по примера на Гърция, която не само че смени официалното наименование на Македония, но и изключи всякаква възможност за злоупотреби с историята и паметниците си.
Българските действия се одобряват от съюзниците ни по ЕС и НАТО, тъй като са в изпълнение на техните решения за приемане в Северноатлантическия алианс на РСМ, но тези действия пряко накърняват историческата истина, достойнството и националните интереси на България.
Решението на БАН за езика в РСМ е добър повод за цялостно преосмисляне на позицията на властта и координиране на единна позиция на Република България, съобразена с действителните български държавни интереси и одобрена от Народното събрание, която да позволи развитие на добросъседски отношения, но на чиста основа, а не върху измишльотини, които обслужват чужди интереси!