Факти срещу внушения: българският език в Украйна

Автор: Маргарита Николова

На 30 март 2026 г. Министерството на образованието и науката на Република България и Министерството на образованието и науката на Украйна подписаха в Киев протокол за функционирането на Болградската гимназия „Г. С. Раковски“. В основата си той има за цел да подпомогне обучението по български език в едно от най-старите училища на българската общност извън пределите на страната ни.

Водената от тогавашния служебен министър-председател Андрей Гюров българска делегация предизвика с това свое действие вълна от дезинформация в България. В публичното пространство отново се чуха познатите отпреди гласове, които твърдяха, че Украйна е ограничила със закон изучаването на български език в украинските училища. Какви са фактите:

Българският език в Украйна днес

“Новият протокол само актуализира правната основа за сътрудничеството между двете ни държави (...) Достатъчно е да се прочете текста (...), за да се разбере колко открита е Украйна по отношение на гарантирането на възможностите за изучаване на българския език, история и култура”, сподели пред ДВ Н. Пр. Олеся Илашчук, посланик на Украйна в България.

Според образователни експерти първите сведения за преподаване на български език в Украйна - и по-точно в Одеска и Запорожка области - са от времето малко преди разпадането на Съветския съюз. “В съветския период българският език е подложен на системни ограничения. Той е изтласкван, заглушаван, а руският език е налаган като единствено възможен”, разказва за ДВ Татяна Савова, директор на гимназията в село Преслав. “Но дори тогава българската общност в нашето село съхранява своята идентичност - в песните, в семейната памет, в упоритото желание да говори родния си език. И когато през 90-те години настъпва свободата, сред хората избухва истински интерес към корените им.”

Според официални данни на Министерството на образованието и науката на Украйна към днешна дата повече от 8000 ученици - не само от български произход - изучават български език в 53 държавни училища. “Преподаването на български език изцяло се финансира от украинския държавен бюджет, както и отпечатването на учебници и провеждането на районни, областни и национални олимпиади по български език в Украйна”, споделя украинската посланичка Олеся Илашчук. В няколко украински университета езикът се изучава и като филологическа специалност.

Ролята на културните центрове и неделните училища

По информация на доц. д-р Олена Чмир - българистка, преподавателка в катедра „Славянска филология“ на Киевския национален университет „Тарас Шевченко“ - броят на българските културни центрове и дружества в Украйна надхвърля 50. “Много от тях имат неделни училища, където се преподава български език, българска литература, история и география на България”, добавя доц. д-р Чмир.

Един от многото примери е културно-образователният център “Джон Атанасов” в с. Преслав - филиал на Приморското районно българско културно-просветно дружество „Сдружение”. Вследствие на доброто му сътрудничество с местната гимназия децата развиват своите таланти в танцови и вокални състави и се потапят в българската култура чрез разнообразни мероприятия почти всеки месец.

“Това партньорство е жизненоважно, защото центърът функционира и като неделно училище, където не само децата, но и кандидат-студентите за българските университети и възрастните жители на селото намират среда за развитие на своята идентичност”, разказва директорката на гимназията в селото.

Образователният закон на Украйна от 2017 г.

През 2017 г. Украйна приема поправки в образователния си закон, с които се въвеждат нови правила при преподаването на езиците на националните малцинства след етапа на началното образование. “Основната цел на поправките е да се засили ролята на украинския като държавен език в образованието. След началния етап повечето учебни предмети започват да се преподават на украински, но майчиният език, включително българският, продължава да се изучава като отделен предмет”, разказва пред ДВ журналистът Кристиян Юлзари.

Законът дава и привилегирован статут на английския език и останалите официални езици на държавите от Европейския съюз. “В същото време за българския език, като официален език на ЕС, законът предвижда максимално гъвкави условия за обучение и изучаване. Окончателният избор на формата на обучение на езика на националното малцинство зависи от решения на местните власти, учебното заведение и самите родители”, разяснява посланичката на Украйна в България.

Как фактите отстъпват място на внушенията

Като журналист във Factcheck.bg Кристиян Юлзари ежедневно се занимава с проверката на факти и проследяването на дезинформация. Пред ДВ той споделя, че твърденията за забраната на българския език в Украйна могат да се проследи още около приемането на поправките в образователния закон през 2017 г. “Това е един стар наратив, който беше рециклиран през тази година в контекста на посещението на българска делегация в Украйна. Сега към старото внушение (...) беше добавено и още едно невярно твърдение - а именно, че България едва ли не се съгласява украинският език да бъде въведен в българските училища и да се пренаписват учебници”, разказва Юлзари.

Журналистът обяснява, че подобни твърдения се разпространяват основно през социалните мрежи и през профили на публични фигури с ясно изразени проруски пристрастия. “Колкото до модела, той повтаря начина, по който се разпространява в голямата си част дезинформацията у нас - един реален, сложен и чувствителен казус се превежда на езика на възмущението и страха”, добавя Юлзари. Според него този наратив се вписва много ясно в по-широката дезинформационна картина около войната в Украйна и е част от по-голямото усилие Украйна да бъде представяна като държава, която потиска малцинства, нарушава права и е враждебна към българите.

“Темата за правата на националните малцинства и за правата на собствената диаспора в чужбина е изключително чувствителна за всеки народ. Затова задачата на правителствата е да си взаимодействат възможно най-ефективно за предотвратяване и противодействие на появата на фалшиви новини, както и за системна работа в борбата срещу информационните и хибридните атаки”, заявява посланичката на Украйна Олеся Илашчук.

Окупирани класни стаи: истинските заплахи пред образованието

Пред ДВ тя казва, че в украинските територии, окупирани от Русия, всички образователни институции, в които се е преподавал български език, са преустановили дейността си. “Руските окупационни власти продължават политика на езиков геноцид и принудителна русификация, като лишават хората във временно окупираните украински територии от възможността да изучават своя роден език. Това касае и украинците, и етническите българи, и представители на други национални общности там”, допълва украинската дипломатка.

Въпреки войната редица пазители на българското слово продължават да предоставят различни възможности за изучаване на български език, култура и история. “Както неведнъж казах, животът в Украйна продължава въпреки войната. Хората, освен че се противопоставят на агресията и заплахите за живота си, се грижат и за базовите ценности, образованието, развитието, културата”, казва г-жа Илашчук.

Един от примерите е Преславската гимназия в Запорожка област, която от 1 септември 2022 г. поддържа образователния процес изцяло в дистанционен формат. Културно-образователният център в селото - “Джон Атанасов” - също е бил принуден да затвори врати. Днес в гимназията се обучават 243 ученици, като някои от тях се намират в окупираните от Русия територии, други са разселени из останалите райони на Украйна, а трети са намерили закрила в България. “В нашата гимназия те получават ценната възможност да изучават българския език не само като роден, но и като език на страната, в която пребивават в момента”, споделя директорката на училището Татяна Савова.

Потребност от съхраняване на идентичността

За нея войната и окупацията неминуемо оказват негативно влияние върху възможностите и мотивацията за системно изучаване на български език. “Постоянният стрес, прекъсванията на връзката и най-вече системните преследвания на деца в окупираните територии, които се опитват да получават украинско образование, водят до обективен спад в броя на активно обучаващите се. Физическото оцеляване често застава на преден план”, допълва Савова.

Въпреки всички предизвикателства пред образователния процес вътрешната потребност от съхранение на идентичността се засилва, твърди директорката. “В условия на заплаха за самото съществуване на общността българският език и традиции се възприемат като онази „светлина в душата, която пази човешкото достойнство”, допълва тя.