Първият президент на Украйна Леонид Кравчук в ефира на руски телевизионен канал уверено говори за срещата на лидерите на СССР и фашистка Германия в Лвов през 1939 година. Така той се опита да оправдае думите на сегашния държавен глава на Украйна Володимир Зеленски, че за началото на Втората световна война са виновни не само германците, но и Съветският съюз.
„Хитлер и Сталин се срещнаха в Лвов. Това е документ, това не е тайна. Те са се опитали да се споразумеят “, каза Кравчук, без да уточнява що за документ е било това.
Почти незабавно се появи коментар от Руското военно-историческо общество: „Това е абсолютна глупост. Нямало е среща и естествено е нямало документи. Подобни изявления, очевидно, позволяват на Кравчук да разкрие липса на образование, умножено по степента на национализма и русофобията, които сега се култивират в Украйна."
По-късно Кравчук все пак се опита да се оправдае за своите грешки, прехвърляйки обаче отговорността на неточното медийно цитиране.
Всъщност има доста разпространена история за срещата на Йосиф Сталин и Адолф Хитлер на 17 октомври 1939 г. в Лвов. Нека се опитаме да разберем как се е появила и дали е достойна за внимание.
Етап първи
Явно историята започва на 11 ноември 1990 г. с публикуването във вестник „Комсомолская правда“ на статия, основана на предполагаемо съществуващото писмо от бившия шеф на ФБР и „специалното разузнаване“ на САЩ Едгар Хувър до помощник-държавния секретар Адолф Бърл. „Фотокопие“ на това писмо е предоставено за публикацията от Джахангир Наджафов, според откритите източници, доктор на историческите науки, водещ изследовател в Института по световна история на Руската академия на науките. Вярно, неговата работа или дейност не се споменава на уебсайта на Института, но все пак може да се намери докторска дисертация от 1969 г. Ето какво според Наджафов е казано в това писмо:
„Скъпи господин Бърл, според информацията, която току-що дойде от поверителен източник, след германската и руската инвазия и разделянето на Полша, Хитлер и Сталин тайно се срещнаха в Лвов в Полша на 17 октомври 1939 г. Предполага се, че другите правителства все още не са запознати с тази среща. На тези тайни преговори се съобщава, че Хитлер и Сталин са подписали военно споразумение в замяна на изчерпалия се пакт за ненападение. Съобщава се също, че на 28 октомври 1939 г. Сталин е изнесъл доклад пред членовете на Политбюро на Комунистическата партия на Съветския съюз, като е информирал седемте членове на бюрото за подробностите на преговорите си с Хитлер. Мислех, че тази информация ви интересува. "
25 години по-късно, през 2015 г., в книгата си „Пактът, който промени хода на историята“, 86-годишният Наджафов посочи връзка към оригиналния източник на писмото: Microfilm Publications на Съединените американски щати. Т. 1248. Ролка 1. № 761.62 / 718. Освен това той е написал достатъчно подробно кой е подписал този документ и кога той е разсекретен („през 1979-1980 г.“). При всичко това подобно писмо няма в нито един от националните архиви - нито в правителствения, нито в този на специалните служби, нито дори в самата база данни на Microfilm Publications.
Има маса доказателства за кореспонденцията между Бърл и Хувър, те дори са писали подробно за това в ЦРУ, но по някаква причина именно това писмо го няма в базите данни. В този случай обикновено не е трудно да се намери някакъв документ в тях - всички стари разсекретени данни са доста добре цифровизирани.
На историка обаче трябва да му се отдаде заслуга - той критично подхожда към въпроса и не твърди със сигурност, че среща е имало. Напротив, в книгата Наджафов говори за последвали разследвания по този въпрос от други хора - и навсякъде отговорът за срещата на двамата лидери е отрицателен.
Етап втори
Междувременно, девет години след публикуването на статията в „Комсомолская правда“, в десетия брой на списанието „Чудесата и приключенията“ за 1999 г. има статия на някой си Герман Назаров, озаглавена „Но срещата все пак се е състояла!“. Материалът започва с недвусмислено твърдение: "Архивните изследвания на нашия автор потвърдиха слуховете от 1990 г., че Сталин лично се е срещнал с Хитлер на 17 октомври 1939 г. ...". Изненадващо такова сензационно съобщение не кара редакторите да поставят текста в началото на броя. Може би те също са имали съмнения относно достоверността на цитираните от автора „факти“.
А има за какво да се чудят. Г-н Назаров някъде е закупил „тайната кореспонденция“ на германския посланик в Москва Вернер фон дер Шуленбург със самия Сталин. Ето няколко откъса от нея:
Към германският посланик в СССР граф Вернер фон дер Шуленбург
Изх. № 960 от 3 септември 1939г
По принцип съм съгласен да се срещна с г-н Адолф Хитлер. Аз неизменно ще се радвам на тази среща. Поверих организацията на срещата на моя народен комисар по вътрешните въпроси, другаря Берия.
С уважение, И. Сталин
Към германският посланик в СССР граф Вернер фон дер Шуленбург
Изх. № 1001 от 20 септември 1939г
Кажете на канцлера на Райха в Германия Адолф Хитлер, че ще бъда готов да се срещна лично с него на 17, 18 и 19 ноември 1939 г. в Лвов. Бих очаквал да пристигна със специален влак и да проведа срещата в моя вагон.
С уважение, И. Сталин
Към германският посланик в СССР граф Вернер фон дер Шуленбург
Изх. № 1037 от 11 октомври 1939г
Моля ви най-накрая да вземете предвид времето на срещата на 17, 18 и 19 октомври 1939 г., а не на 17-19 ноември, както беше планирано по-рано. Влакът ми ще пристигне на мястото на срещата в 15.30 часа. На 17 октомври 1939 г. органите на НКВД ще вземат всички мерки за безопасността на планираното събитие.
С уважение, И. Сталин
Авторът на статията не се смущава, че подобна кореспонденция противоречи на почти всички дипломатически правила - Шуленбург, с цялото си значение в отношенията между страните по онова време, е само посланик и общува в най-добрия случай със заместниците на Молотов. И изведнъж директно писмо от Сталин.
В края на деветдесетте и началото на нулевите, на черния пазар често изплуваха архивни документи от съветската епоха, някои от които понякога се оказваха автентични. Обикновено обаче беше обратното - през 2000 г. на журналист от списание "Власт", например, му беше предложено да закупи три папки със “сензационни” архиви за 100 хиляди долара. Сред тях е имало материали за срещата на Хитлер със Сталин, както и някои документи за споразумението между Гестапо и НКВД от 38-та година, които, наред с други неща, включват съвместната им борба срещу масоните и евреите.
Изглежда Герман Назаров също се е натъкнал на това съкровище. И го е предложил за публикуване в различни видове публикации. Някои, като „Чудесата и приключенията“, без притеснения публикуват неговите творби, някои се съмнява в тях. Като главния редактор на крайнодесния вестник "Дуел" Юрий Мухин:
„Герман Назаров е публикуван няколко пъти, понякога под псевдоними. Един ден той идва и шепне, че има приятел в някакви тайни архиви и този приятел му е показал строго секретна папка със строго секретни документи.
Оказа се, че това са заповедите на Ленин за екзекуции и докладите на лекарите за неговото безумие по време на болестта, както и доклада на Берия за екзекуциите от Сталин на евреи, както и на Жуков за намирането на трупа на Хитлер, които са събрани в тази папка. Накратко, всичко е там, както на крайпътна сергия. Без дори да прибягвам до материали, мога да кажа, че тази папка е с фалшификати, тъй като някои от посочените документи не биха могли да съществуват изобщо. Просто измамниците, когато са ги готвили, не са знаели това. Назаров беше обиден, но не много.
Няколко дни по-късно той донесе фотокопие на заповедта на Ленин от тази папка. Фалшификатът беше открит веднага - атрибутите не съответстваха на времето на тази поръчка. За пореден път предупредих Назаров да не прави нищо глупаво - да не разпространява фалшификати, дори ако Ленин е дори четвърт евреин “, пише Мухин през 2002 г.
Назаров е известен и като автор на книгата “Митове от съветската епоха”, под корицата на която събира всичките си теории. Но не всичко е наред с нея. Дори ако не погледнете странното име на поредицата, под която излиза - „Оклеветена Русия“, си струва да погледнете издателството - това е скандалната компания „Алгоритъм“, която публикува книги дори без знанието на авторите и често изкривява смисъла на техните публикации. Вярно, че в случая с „Оклеветена Русия“ интересът на Назаров и издателя, очевидно, е взаимен. В своите „Митове“ той успява да пише и за съветската космонавтика, като същевременно предизвика недоумение сред редица читатели.
Трети етап
Тук се меси Едуард Радзински. В книгата си "Сталин", публикувана през 1997 г., той припомня случай, който след това многократно повтаря в многобройни интервюта:
„През 1972 г. в Лвов стар железничар ми разказа за влака, който пристига в града през октомври 1939 г., за охраната, която не допуска никого на площада пред гарата, за спряния железопътен трафик. Дори си спомни датата - 16 октомври. С изумление си припомних тази дата, когато видях в Комсомолска правда фотокопие на сензационния документ, открит в Националния архив на САЩ. "
Тоест отново всичко започва с Назаров. Радзински обаче не твърди, че срещата е имало, но се осмелява да предположи, че тя може и да се е състояла. В подкрепа на теорията си той се обръща към дневника на посещенията в приемната на Сталин, публикуван наскоро официално.
Данните от дневника, между другото, моментално опровергава автентичността на „писмата на Сталин до Шуленбург“, тъй като на 17 октомври от 19.35 часа лидерът приема длъжностни лица с различни звания. Последното от тях, заместник-председателят на Министерския съвет Иван Тевосян, напуска кабинета в 22:20 часа.
Единственият пропуск в данните, на което теоретично могат да се вкопчат, е 18 октомври, „празен“ ден в графика на Сталин. Няма данни какво е правил секретарят на Централния комитет на тази дата. Посещения в приемната няма чак до 20:25 на 19 октомври. В тази връзка Радзински също предполага, че срещата се е провела на 18-и.
Влаковете от Москва до Лвов обаче пътуват поне едно денонощие дори сега, през 2020 г. - тоест Сталин технически не е имал време да отиде до Лвов и да се върне в Москва в 20:25, за посещението на Молотов. Дори влакът да тръгне направо от кабинета му в 22:31 на 17-и, с необичайно бърза скорост, той щеше да се върне на 19- по същото време. И това без никакъв „прозорец“ за среща с Хитлер.