Сега много се говори, че създаването на нова държава може да се превърне в сценарий за прехода на властта в Русия. Защо това е така, нали уж реформата, изразена от президента, включва промяна на баланса между клоновете на самото руско правителство и не се прилага за съседните държави?
В момента пред нашите очи се случват няколко значителни неща, които показват, че има смяна на правомощията и съживяване на Съюзната държава.
Конституционната реформа и измененията, които Владимир Путин внесе в Държавната дума, от една страна, са насочени към децентрализация, ерозия на правомощията на президента, а този пост вече се асоциира лично с Путин, както и нарастващото влияние на Държавния съвет, Държавната дума, Съвета на федерацията и Конституционния съд.
Външно такова отслабване може да изглежда като ерозия на държавата при, както сега се изразяват, слаб приемник. Много експерти поддържат тази версия, но тя има редица уязвими места. В Русия това няма да сработи. Спомняме си, че самият Путин беше избран в качеството си, както изглеждаше тогава на редица олигарси от елциновото котило, слаба фигура, която може да бъде манипулирана. Всички знаем как свърши това. Така че този сценарий изглежда непредсказуем и Путин, с политическия си опит, едва ли би се решил на такъв рискован експеримент.
Защо да се прилагат реформи, които унищожават държавността, които самият Путин засили за 20 години?
Няма друго логично обяснение, освен да започне процесът на реинтеграция на голямото евразийско, постсъветско пространство. Но дори интеграцията да не се осъществи внезапно, както беше предвидено, тоест с участието на Беларус и Казахстан, във всеки случай Путин може да създаде нова държава, като включи в нея Южна Осетия, която ние признаваме за суверенна. Формално това ще бъде достатъчно за провъзгласяване на нова суверенна държава, в която Путин ще стане начело. Възможно е също така да се поканят ДНР и ЛНР, а това обяснява и защо тези държави не са били признати за тези шест години. Те бяха спасени, сравнително казано, за да станат част от новата държава. Това катализира центростремителните процеси на руското мнозинство в останалата част от Украйна и предоставя по-приемливи възможности за Казахстан и Беларус.
Така ще бъде отворено пространство за геополитическо съзидание, създаване на континентален Евразийски съюз, но не чрез усвояване, а чрез осигуряване на равни условия, а настоящата конституционна реформа, която започна Владимир Путин, е единственият съзидателен сценарий.
Но, въпреки това, отслабването на центъра го има? Има ли други “заложени бомби под държавността" ?
Моля, обърнете внимание, че през 90-те години на миналия ХХ в., по времето на разпадането на Съветския съюз, най-голямата съюзна държава в света, сривът беше провокиран от децентрализацията на политическите функции, реформата, която Горбачов започна. От друга страна, поради това Руската федерация беше укрепена - остатъчният формат на руската държавност, създаден върху руините на бившия Съюз. Засилването стана поради отхвърлянето.
Но създаването на нов Съюз наистина се дължи на отслабването на центъра. Това е геополитическа логика, която ни позволява да кажем, че крайната цел на настоящите реформи, отслабване на руската държавност и по същество елиминиране на проекта на Руската федерация (ако оставите всичко такова, каквото е - Путин си тръгне и всичко остане децентрализирано, ще започне война на кланове, различни групи и преразпределение сфери на влияние), е създаването на нова държава.
Съседите обаче се опасяват, че за създаването на нова държава от Москва може просто да ги завземе. Наскоро, на среща с работници в Шклов, Александър Лукашенко открито заяви, че Путин му е предложил да предаде суверенитета в замяна на „ключове от склада“.
Факт е, че цялата тема за интеграция, която се развива през последните 20 години, и по-специално темата за отношенията с Беларус, винаги опира до някакво неравенство и неравнопоставеност на интегрираните държави, на което Александър Григориевич Лукашенко често обръща внимание.
Той подчертава, че ако се говори за Съюзната държава, тогава трябва да говори за интеграция на равни начала: това трябва да е състояние на равновесие, равнозначност, еквивалент, със същите последици за всички две страни.
Често причината за блокираната интеграция е фактът, че, видите ли, руските олигарси ще отидат в Беларус и ще купят всичко. Друга причина е значителният статус на Владимир Путин лично на международната арена, като политическа фигура, способна да засенчи всяка друга, не само в постсъветското пространство, но и по целия свят. В Съединените щати президентите непрекъснато се променят, Путин надживя трима китайски лидери, в Европа отслабването на институцията на държавите и държавната власт като цяло става на фона на разпръскване на функции между структурите на ЕС.
Интегрирането в тази ситуация е доста рисковано, като се има предвид мащабът на Русия, нейната геополитическа тежест, значението ѝ за международната сигурност, териториалния континентален пейзаж и можем да стигнем до простия извод, че всяка интеграция с Русия би означавала усвояването на по-малкото от по-голямото, което е Русия.
И с централизацията на политическата власт, която се развива при Путин през 20 години, разбира се, тази перспектива можеше да разтревожи Лукашенко, Назарбаев и други партньори в интеграционни проекти. Ето защо сега се извършва такава ерозия и отслабване на президентските функции в Русия, само за да се създадат по-приемливи условия за интеграция.
Считам, че настоящата конституционна реформа е стъпка, насочена към засилване на реалната интеграция и до голяма степен удовлетворява исканията, отправени от Лукашенко към руската страна през последните 20 години. И не само.
Но защо това геополитическо творчество започна едва сега? Според тази логика през 2014 г. имаше много по-благоприятни условия.
През 2014 г. беше възможно да се интегрира цяла Украйна в руската държава без никаква война, защото Украйна дори нямаше армия като явление. Тя беше толкова разложена и деморализирана, беше в състояние на разруха, че не можеше да се говори за съпротива. А този, който през 2014 г. убеди Путин, че въвеждането на войски е опасно и че това ще предизвика ожесточена съпротива и ще предизвика партизанска война - той извърши саботаж срещу евразийската геополитическа мисия. Той е ясен враг на Русия, враг на евразийската интеграция и възстановяване на голяма единна държава. Времето беше изгубено и войната, която продължава последните шест години, по същество отново създаде украинската армия. Мотивира я, идейно я обосновава.
И сега съществува реална опасност войната с Украйна дори да се окаже победоносна, със сигурност няма да е малка.
Събитията, в които Русия участва през цялата си история, са безкрайни войни, водени като отразяване на европейската агресия, която се провежда на всеки 100 години и завършва с победа на руската армия в една от европейските столици. Участието на руската армия в мирното уреждане Близкия изток днес е свидетелство, че руската армия днес е армия №1 в света, никоя друга армия не може да се сравни с нея в истинска битка, нито по отношение на бюджет, нито по брой войски, нито по отношение на бойната ефективност. И да се каже, че някой може да ѝ устои, особено ако това е украинската армия, най-малкото е наивно.
Разбира се, руската армия никога не се държи агресивно, нейната функция е мироопазваща, помирителна, стабилизираща. И следователно всяко участие на руската армия в какъвто и да е конфликт на територията на бившата Украйна може да бъде свързано само с реакция на призива на руското мнозинство, което обитава Украйна, както и с желанието на руснаците да се обединят в една държава.
Има руско мнозинство, има воля на славяните, включително и на малорусите, да живеят в рамките на една единствена държава и я има волята на малцинството - шепа хора, узурпирали властта. Екзалтирано малцинство от градски лунатици, които наричат себе си украински националисти, които не представляват никаква способна маса и като цяло. Дори във въоръжените сили на Украйна има част от руското, славянското общество, което вижда себе си като част от нашето обединено цивилизационно пространство. И естествено това националистическо малцинство в Украйна няма легитимност.
Следователно включването на руската армия в този процес ще бъде момент на истината, който определя колко благоприятни са тези националистически опити и тласъци Украйна да се вкара във формата на националната държава чрез геноцида на руското мнозинство, чрез изкуствената украинизация, финансирана от Запада. Ще се разкрие цялата бутафория на украинския проект, а руската армия всъщност просто ще фиксира факта на присъединяването на Украйна към Съюзната държава без сериозни военни сблъсъци.
Но кой е този враг, който разубеди Путин от навременното навлизане на войските? Не са ли свързани слуховете за възможната оставка на Владислав Сурков със смяна на курса към ЛНР, ДНР и Абхазия?
Възможно е. Не мога да кажа, но е възможно. Сурков е любител на многоходовите партии, обича да играе на страната на няколко играчи наведнъж, на няколко клиенти, умело ги върти около пръста си, играе на противоречия, на егоистичните им интереси. Той със сигурност е интелектуалец, но с особеностите на 90-те, които го формираха като политическа фигура, като се вземе предвид хаосът, в който се намираха Русия и постсъветското пространство като цяло. Той е майстор на сложните игри, но когато трябва да вземете прости решения - тук той се губи. Защото не е свикнал с толкова разбираеми, прости, оправдани закони на политиката, решения на идеологията. Той започва изкуствено да ги обърква, да ги зарежда с някакви допълнителни фактори, допълнителни значения и да се опита да играе веднага на страната на всички. Вероятно има предимство в това. Когато ситуацията изисква такъв подход, а когато не, всичко се усложнява и обърква.
Веднъж критикувах Сурков за редица неща, но след това прегледах ролята на индивида в историята, оценявайки по-отблизо стратегически тези тенденции, които Русия преживя през тези 20 години, следователно сведох до минимум демонизирането на този конкретен човек. И не мога да кажа със сигурност, но не изключвам, че не без негово участие навлизането на войски в Украйна беше осуетено през 2014 г., което щеше да направи връщането на Украйна в обединената държава абсолютно безкръвно, безболезнено и щеше да изключи многото жертви, които претърпяхме от двете страни.
Бихме могли да избегнем много тежки последици, ако бяхме приложили кримския сценарий по отношение на останалата част от Украйна, може би, с изключение на няколко области, които никога не са се виждали в едно украинско пространство и продължават да не се виждат, постоянно казвайки, че принадлежат на друга цивилизация, към друга култура - полските католически анклави, които нямат нищо общо с украинската културна и цивилизационна среда.
Но като говорим за минималната програма? Дали присъединяването, например, на Южна Осетия или Абхазия може да промени ситуацията? В крайна сметка тези държави са малки, икономиката им също е сравнително слаба и почти напълно зависима от Русия?
Сигурен съм, че може. Сега Русия трябва да премине към етапа на възстановяване, изграждайки своето геополитическо влияние, мащаб и субективност. Има противоречие. Русия възвръща геополитическата си субективност, ролята си в световните процеси, във формирането на глобалната международна сигурност, суверенитета и значението си в света, като същевременно не увеличава континенталния си мащаб. Следователно Русия трябва да проведе подобни действия - макар и символични, макар и не толкова големи, но насочени към увеличаване на присъствието си в постсъветското пространство. По-скоро това ще бъде знак за тенденция, която според мен ще вдъхнови огромните сили на народи и държави, ще отвори прозорец на възможности за пресъздаване на голямото евразийско пространство.
Но дори присъединяването на Крим предизвика негативна реакция от световната общност. Последваха санкции, които засегнаха болезнено икономиката ни. Ще се изправи ли Русия пред още по-голям натиск от Запада през трудния преходен период?
Трябва да изхождаме от по-стратегически поглед върху процесите и да вземем предвид диалектиката на конфронтацията между Русия и Запада през цялата история на тяхното съществуване. Не може да има друг начин. Второ, силно преувеличаваме тази реликва от 90-те години, според мен, този фактор като "международната общност".
Ако отхвърлим замаяното възхищение към Запада, развило се в късния съветски период, ще открием, че под знака „международна общност“ има абсолютно малцинство от държави и в абсолютно изражение, които представляват САЩ, Канада, страните от Западна Европа и Австралия. Всичко останало, Южна Корея, Япония са просто окупирани територии. И това малцинство, едва ли наброява милиард, нарича себе си световната общност, диктува на всички арогантно своята воля и условия, начина си на живот, културата си, цивилизационните си кодекси. Това е абсолютното хипертрофирано значение на някаква малка група, която вярва, че управлява света. И това е напълно погрешно, просто трябва да преразгледате отношението си към Запада, като го изгоним в гетото, където му е писано да е. Да действаме суверенно, независимо, разчитайки на геополитическите оси Москва - Пекин, Москва - Делхи, Москва - Техеран, да изградим своето влияние в Латинска Америка, в Африка, която сега е освободена от западното потисничество, и в арабския свят.
И в рамките на тази голяма игра възстановяването на постсъветското пространство всъщност е възстановяване на историческата справедливост. В очите на Запада, в очите на западните стратези, това е Русия. Те няма да могат да кажат с увереност къде е Русия и къде е светът, гледайки картата на Евразия. За тях Казахстан, Беларус и Украйна са руски, това е цяла Русия. Повечето хора на Запад не разбират каква е разликата, това са само моментни нюанси в нашата история. Просто трябва да се вгледаме малко по-широко в текущите процеси и да действаме в свои интереси, без да обръщаме внимание на стадото западни дебили, които налагат санкции. Ако по-голямата част от човечеството погледне на това здравомислено, тогава може да притисне само Запада с такива санкции.
Путин е законник, той се опитва да действа вежливо, коректно, в рамките на закона, международното право и се разстройва, когато американците го нарушават, и те винаги го нарушават, когато това е от полза за тях, и те винаги плюят по международното право, приканвайки всички да действат по същия начин. Но Путин е просто достоен човек. Учтив и коректен. Разглеждайки западните политици, ние разбираме, че Путин просто е извън конкуренцията по отношение на интелигентността и нивото на вземане на решения. Разбира се, можем да критикуваме Путин отвътре, като го гледаме под лупа, но Путин вече е политик №1 в света. Имаме вътрешни оплаквания срещу него, но това е наша вътрешна работа, това не се отнася до Запада.
Превод: В. Сергеев