Автор: Живко Роев, Facebook
Интересно нещо е историята. Несъмнено личността на Пламен Орешарски е противоречива.
От седенките през неглижирането (съзнателно или не!) на ефектите от глобалната криза от 2008 г. до протестите срещу неговото правителство в рамките на едногодишния му мандат (2013-2014 г.), плюс „спирането на Южен поток” (за онези, които считат, че това е било в ущърб за страната ни). Но и до експертните и човешките му заслуги, които за съжаление остават забравени или услужливо скрити в интерес на изпирането на образа на политически и неполитически опоненти и врагове. От десните му политически възгледи и практика до ляво-центристките му превъплащения в реалната власт.
Думата ми е за приноса...
За съжаление, ако се направи анкета от някоя телевизия на площад в България, г-н Орешарски ще бъде асоцииран само с негативите на тройната коалиция и премиерския му период, както и сякаш със „съмнително” високото доверие, което му оказват от ДПС и компания (спорно е дали това доверие е било на база бизнес насочеността на многополюсни интереси, характерна за партията или просто експертизата му е надделяла в дадена сложна обстановка за страната!). Т.е. крайно негативно отношения. Наред с всички други персони в политическия живот, които с нищо добро не са допринесли за страната, а напротив.
Бих искал подобен човек да бъде запомнен в неговата цялост! Без да апологетствам ще се опитам да изведа приноса му за страната, без да влизам в дадени инфантилни дебати, водени със зрели и най-вече с млади колеги (и набори) епигони, мимикриращи политическа или аналитична дейност по въпроса.
Беглият прочит в Уикипедия дава информация за следните награди и номинации:
• Финансов министър на развиващите се икономики на Европа, английско списание „Emerging Markets“, 2007
• Номинация сред 10-те топ-реформатори глобален мащаб, Световна банка, 2008
• Почетен знак от организаторите на международното финансово изложение „Банки, инвестиции и пари“ за цялостния принос на министъра на финансите към изданието
• Специална награда и звание „Рицар на книгата“ от Асоциация „Българска книга“. Отличието е за ползотворния диалог с книгоиздателите за техните проблеми и проявата на разбиране.
• Награда „Личност на годината за 2007 г.“, връчена от Дона Стайгър, съветник към Конгреса и Сената на САЩ и председател на Международния трибунал за престъпления срещу човечеството в областта на хората с увреждания. Наградата е за проявеното от министъра на финансите разбиране и толерантност към хората с увреждания, чрез упражняване на принципа на социално партньорство.
• Награда „Златно перо“ – под негов патронаж цикълът концерти „Концертмайсторите“ постига изключителен успех и печели много нови приятели и почитатели на класическата музика.
Конкретно, обаче, според мен неговият принос за стопанското и социално развитие на страната не е дооценено.
Като човек, който е работил и стажувал в публичния финансов сектор, и образователно зает с тази материя, и на база наблюденията си, смея да твърдя, че по-добър финансов експерт и министър в изпълнителната власт на България от него, в условията на преход и кризи, не е имало.
Да, отново да припомним и за противоречивата му личност, която ще обори в съзнанието на някои хора, тази моя оценка, правейки я дори смешна. Но това като че ли не е мой проблем!
***
В следващите редове ще говоря за дейността му и приноса му най-вече като финансов експерт в публичните финанси на държавата.
В периода 1988 – 1992 г. прави докторантура по „Инвестиции и инвестиционен анализ“ в УНСС. Получава допълнителна квалификация по банково управление в САЩ и по емитиране на държавни ценни книжа в банка Нейшънъл сейвингс енд инвестмънтс.
В периода 1993 – 1997 г. оглавява Управление „Държавно съкровище и дълг“ към Министерството на финансите.
Под негово ръководство е поставено и началото на отпечатването на бандероли, като технически е осигурен цялостният процес на производство на този специфичен вид книжа.
Той е инициатор на концепцията за създаване на „държавно съкровище“, която е реализирана в следващите години. Част от функциите на ръководената от него дирекция са свързани с цялостния надзор и регулация на небанковия финансов сектор. Подчиненото му звено отговаря и за цялостния разрешителен режим за отпечатване на ценни книжа в България, в т.ч. акциите, включително уредбата на акционерните дружества в България.
От 1997 до 2001 г. е заместник-министър на финансите в правителството с мандат на СДС и министър-председател Иван Костов. Неговият ресор е управление на държавния дълг и финансови пазари; управление на пазара на ценни книжа в България.
Под неговото ръководство се обединяват дейностите по управление на вътрешния и външния дълг.
Създава се единно звено по управление на държавните дългове.
За целта е изграден цялостен регистър на държавния дълг.
Той е автор на първата публично обявена стратегия за управление на дълга, както и на концепцията за създаване за специален закон за държавния дълг.
Ръководи преговорите за уреждането на дълговите взаимоотношения с Испания, Италия, Полша, Германия, Австрия и Холандия, като всички подписани споразумения предвиждат редукции, разсрочване и благоприятни условия на изплащане на дълговете, наследени от дореформения период.
Пламен Орешарски е член на екипа, осъществил въвеждането на механизма на Валутния борд в България.
От 17 август 2005 г. е министър на финансите в кабинета на Тройната коалиция, където е единственият министър, който не е представител на нито една от трите управляващи партии.
През 2007 г. данъчната ставка за корпоративния данък печалба е намалена на 10%. Облагането на доходите на физическите лица е изравнено и става също 10% чрез промяна, направена през 2008 г. (с други думи е въведен плосък данък).
Осъществява една от най-големите реформи в държавната администрация като трансформира данъчната администрация в Национална агенция по приходите. По този начин са обединени функциите по събиране на данъци и осигурителни вноски и функциите за местните данъци са делегирани на общините.
Признание за успеха на тази реформа е независимото изследване на Световната банка от 2007 г., в което България е на 10-о място сред държавите топ-реформатори.
Като министър на финансите на нова страна-членка на Европейския съюз, под негово ръководство са разработени и одобрени от ЕК важните стратегически документи на страната – Националната програма за реформи и конвергентните програми.
Може би най-голям интерес буди ролята му за управлението на държавния дълг на България.
Днес се фукаме, че сме в тройката по-нисък публичен дълг в ЕС, но това е резултат от работата на хора като Орешарски.
Той е човекът, например, който прекратява връзката с МВФ, характерна с прилагането на тежки условия и политики от страна на международната финансова институция.
Той е човекът, който може би е реализирал най-голямата редукция на български държавен външен дълг.
Емблематични са операциите с двете основни банки на СИВ – МИБ и МБИС.
В допълнение са и операциите с Парижкия и Лондонски клуб, както и операциите през държавната тогава Булбанк (бившата Външно-търговска банка) за обратно изкупуване на част от брейди облигациите.
Инвеститор, който действа тихо, за да изкупува обратно български дълг на международните пазари, оптимизирайки финансовите жертви за страната. Както се казва, парите обичат тишината. Нещо, което негови колеги в министерството не спазиха като принцип умишлено или не (аз имам своя отговор, но ще си го запазя) при сделките с дълга през 2002-2003 г.!
Един от основните „виновници” за въвеждане и плавната му работа на Валутния борд в България.
И т.н., като който има желание може да намери информация в тази посока и провери дали не лъжа!
По отношение на случая с Южен поток – нелекото му решение бе взето след обструкции от страна на ЕС, но и едно посещение на трима сенатори от Конгреса на САЩ.
Знаейки, че Орешарски не е от тези, които се плашат или пък работи лесно в ущърб на страната си, доказателство за което е изведеното по-горе, се изненадах, когато го видях със страхлива и пребледняла физиономия на пресконференцията след срещата с американските партньори (юни 2014 г.).
Една от версиите, които чух тогава за неговата страхливост е, че американците са го „посъветвали” да направи правилните действия, иначе етническата карта лесно може да бъде променена у нас на база затварянето на очите на САЩ при евентуални югоизточни операции.
Разбира се, Република Турция тогава беше яростен защитник на ценностите на Алианса и не се използваше термина „лъжливи новини” в глобален план!