Коментар на Васил Проданов за сайта "24 май"
Расовото, етническото, религиозното неравенство са вградени в логиката на функциониране на капитализма. Всяко засилване на неговите противоречия се проявява в религиозни, етнически, расови противопоставяния, които прикриват реалните класови разделения. Началото на развитие капитализма е ознаменувано с религиозни противопоставяния, с изтрепването на около десет милиона души в 30 годишната религиозна война в Европа между 1618 и 1648 г. След това се поставят основите на националните държави и националните идентичности, при което конфликтите и противопоставянията приемат формата на междунацонални войни, войни за национално освобождение, етнически и расови конфликти.
Между най-трайните противоречия на капитализма са расовите противоречия, експлоатация, неравенства, които започват от началото на развитието му и продължават и до днес. Тяхното изостряне през ХХ век роди фашизма, а днес е в основата на множество версии на неофашизъм.
В най-висока степен тези противоречия се проявяват в страните, които имат водеща роля в развитието на капитализма. Расизмът е феномен, който може да бъде открит на територията на Северна Америка от около пет века. Това е мястото с една от най-дългите расистки истории и с най-много проявления на расизъм. От първия до последния президент в историята на САЩ са свързани с расизма и с разделението на хората на висши и нисши раси. Първият президент е робовладелец, последният е възприеман от повечето американци като расист.
При това, както робовладелските основи, така и глобалните основи на расизма, презрението и унищожаването на други общности в резултат на развитието на капитализма, се поставят в най-висока степен от Великобритания, първоначалния колониален господар на Северна Америка, унищожил милиони индианци и черни роби, както и представители на различни подчинени народи.
Типичен пример са два от случаите на многомилионен геноцид. Първият е спрямо ирландците през 1845-1852 г. и организирането на така нар. картофен глад, когато английското правителство умишлено изнася извън страната огромно количество храни и оставя да умрат около един милион ирландци, а още толкова да емигрират, за да се спасят от глад. Друг такъв случай е свързан с колониално подчиненото индийско население, спрямо което през 1876-1878 г. се организира „големият глад“, който убива между 6 и 11 милиона души. Трети случай е през 1943 г., когато пак в Индия, в района на Бенгалия, около 4 милиона индийци умират от глад, тъй като британският лидер Чърчил целенасочено пренасочва доставките на храни към британски войници и други страни.
Всъщност Великобритания, която поставя основите на САЩ, е унищожавала разглеждани като по-нисши за англичаните нации в мащаби, по-големи от тези на Хитлер. Расизмът и днес съществува там на всички равнища на обществото. Как иначе да си обясним,че не кой да е, а мулатката Меган, съпруга на британския престолонаследник принц Хари, се оказа така мачкана от расистки нападки, че се отказа заедно с мъжа си от кралските наследствени привилегии и избяга от Великобритания да търси спасение далеч от светския живот и контакти с медиите, за да не бъде унижавана на расистка основа. Ако една принцеса е подложена на расов тормоз в днешна неолиберална евроатлантическа Великобритания, какво да кажем за другите? Нашите евроатлантици се правят обаче, че такива неща не съществуват, и от сутрин до вечер говорят за страшния „комунизъм“. Не предлагат приемането на декларации от нашия или от Европейския парламент за „престъпния британски капиталистически режим“ или за „престъпния американски робовладелски и расистки капитализъм“.
САЩ са другата англосаксонска страна, на територията на която обаче расизмът, експлоатиращ, сегрегиращ, мачкащ, убиващ черното население продължава около пет века. Най-общо в него могат да бъдат разграничени четири основни етапа. На първите два етапа расизмът е официално реализирана, политически обоснована политика, а след това той е маскиран от формално равенство и приказки за мултикултурализъм, джендър равенство и какво ли още, докато
логиката на капиталистическия пазар
засилва и прави все по-остро расовото неравенство
Първият етап е на робовладелския капитализъм. Той е най-дългият, продължава до гражданската война в средата на 19 век. Първите африкански роби са докарани на територията на днешна Америка през 1526 г. Робовладелският капитализъм съществува официално там в продължение на близо три века и половина, т.е. две трети от историята на този регион. В продължение на по-голямата част от историята на Северна Америка натрупването на капитал става с помощта на робския труд на милиони африканци, който е вграден в основите на богатството на тази страна. Създателите на САЩ са едри робовладелци. Това е единствената държава в света, чиято столица е наречена на името на едър робовладелец – Джордж Вашингтон, чието богатство се опира на труда на стотиците роби, които той притежава през своя живот, но независимо от това и до днес е разглеждан като най-видната и почитана фигура в американската история. А робовладелството е най-откритата и безчовечна форма на расова експлоатация. Физиономията на този робовладелец и до днес стои върху американските долари, с които всичко по света се купува и продава. Противоречията на този етап ще доведат до гражданската война в Америка през 1861-1865 г., която е най-кръвопролитната в историята на САЩ.
Вторият етап на американския расизъм е либерален и продължава повече от един век – от Гражданската война в средата на XIX век до 60-те години на XX, когато официално имаме расова сегрегация. Негрите нямат право да пътуват в същите превозни средства, да учат в същите училища, да живеят на същите места, да се женят за бели хора. Те са нещо по-долно от останалото население. Изолирани са в гигантски гета. САЩ са страната, в която най-дълго в историята на капитализма съществува официално като политика расова сегрегация. Тя продължава около четири века и половина – до 60-те години на ХХ век и борбата на Мартин Лутер Кинг за расово равенство. Противоречията на този етап, съчетани с Виетнамската война, водят до масови бунтове и вълнения, които за да бъдат спрени, в 23 щата е пусната в действие националната гвардия на САЩ, има кървави сблъсъци, и в крайна сметка Мартин Лутър Кинг е убит.
Третият етап на американския расизъм е свързан с неолибералния капитализъм от 1980-те години насам, който „демократизираше“ с бомби, и с ликвидацията на стотици хиляди хора от една или друга страна в света, организираше „цветни революции“, вербуваше в различни държави отряди от верни компрадорски сили, а в същото време реално създаваше условия за непрекъснат възход на расизма. Неолиберално политкоректно се говореше не за негри, а за „афроамериканци“, за да се скрият механизмите на непрекъсната маргинализация и разрастване на дистанцията между това население и белите американци, много по-голямото равнище на бедност сред тях.
Българските либерални реставратори на капитализма и платени пропагандни структури на НПО-тата у нас взеха ентусиазирано пропагандния модел на американския неолиберален капитализъм и поискаха наименованието „цигани“ да бе заменено с политкоректното „роми“, за да скрият зад подобни езикови фокуси гигантското разграбване и унищожаване на принадлежащата на всички нас собственост. Това доведе и до рязко увеличаване на социално-икономическите и всички останали дистанции между българи и цигани. Идеологическите локуми от рода на политкоректното „роми“ трябваше да прикрият дейността по създаването на един грабителски, компрадорски капитализъм, който в най-висока степен удари българските цигани.
И в Америка, и у нас демонстрираха формално равенство чрез така нар. „дискурс“ срещу „езика на омразата“, с равенство чрез думите, за да измамят хората за реалния скок на неравенствата, включително и на расовите неравенства. Затова от 1960-те години, когато негрите получиха формално равни права, до наши дни в десетилетията на неолиберален капитализъм разликата в средните доходи на черните и белите работещи са се увеличили, т.е. неолибералният капитализъм е засилил неравенството. През 1979 г. средното заплащане на час на един негър в САЩ е 22.2 % по-ниско отколкото средното заплащане на бял човек. След няколко десетилетия неолиберален капитализъм, чиито идеолози бърбореха срещу „езика на омразата“ и политкоректно настояваха да се говори за „афроамериканци“, а не за „негри“, дистанцията в средното заплащане на един афроамериканец в сравнение с един бял американец се е увеличила на 31 %.
Затова през 2018 г. 21 % от черното население в САЩ живее под равнището на бедност, докато като цяло под равнище на бедност с намира 12 % от американското население. През 2016 г. средното бяло семейство притежава нетно собственост за 171 хиляди долара, а средното афроамериканско семейство – за 17.2 хиляди долара, т.е. около 10 пъти по-малко, което води до своеобразна „велика социална стена“ помежду им. Това е свързано с непрекъснат битов расизъм и полицейско насилие. Основната част от тези, спрямо които полицията употребява оръжие и стреля, са афроамериканци, които са убивани три пъти повече, отколкото бялото население. В американските затвори делът на черните американци е пет пъти по-голям, съотнесен с техния брой, в сравнение с този на останалото население.
Четвъртият етап на американския расизъм започна с рязкото изостряне на социално-икономическите, расови и всякакви други неравенства, станало предпоставка за неочакваната поява на президентския пост на Доналд Тръмп.
Този етап може да бъде наречен тръмпо-пандемичен
Противоречията на неолибералния капитализъм засилиха расизма на битово равнище в резултат на рязкото нарастване на социалното неравенство, а президентът Тръмп дойде на власт, използвайки нагласите на недоволните бели мачисти, които са губещи в социалноикономическо отношение. Затова през последните години имаме възход и на множество други форми на расови дистанции и омраза – от антисемитизма, китаефобията и руфобията до увеличаването на убийствата от расов характер.
30 години „демократизаторите“, въвеждащи капитализма у нас, ни обясняват как ще станем „нормална държава“ „като американците“ и тем подобни, дрънкайки либерални идеологически локуми за „правата на човека“, за да скрият, че ни вкарват в една система на нарастващо класово, расово, етническо разделение, в която реално различните групи имат съвсем различни права. Неслучайно изследване на Пю рисърч център ни показва, че 87 % от афроамериканците и 61 % от белите американци отговарят, че пред наказателната система на САЩ белите и черните са третирани по различен начин, имат различни права, характеризира се с расово разделение. При това повечето от анкетираните американци (65 %) отговарят, че откакто дойде Тръмп на власт е станало нещо обичайно да се изразяват публично расистки възгледи.
С увеличаването на социално-икономическите неравенства и с нарастващите противоречия тези тенденции на расови разделения и противопоставяния се засилваха непрекъснато. Във възход в САЩ днес е така нар. бял мачизъм, свързан с превъзходството на бялата раса. В политиката демократи и републиканци се обвиняват взаимно за тези разделения. Тръмп в много отношения възседна белия мачизъм и непрекъснато е обвиняван в безброй анализи и публикации в расизъм заради своето говорене и поведение. Само статията в Уикипедия, озаглавена „Расовите възгледи на Доналд Тръмп“, обобщаваша част от тези анализи и публикации, е около 50 страници. Социологическите проучвания показват, че по-голямата част от американците характеризират Тръмп като расист. Всъщност Тръмп е просто изразител на мощна тенденция на расови разделения, съществуваща на американска земя от близо пет века. Фразата на английски “Trump is a racist” (Тръмп е расист) се среща 2 650 000 пъти в англоезичнните сайтове на търсачката на Гугъл. В същото време фразата „Hitler is a racist“ (Хитлер е расист) се среща едва 29 500 пъти, т.е. около 90 пъти по-малко. Според сегашното английски говорещо дигитално пространство Тръмп изглежда 90 пъти по-голям расист от Хитлер.
По време на пандемията през последните месеци бяха спонтанно нападани и прогонвани хора с азиатски физиономии, обвинявани, че са носители на заразата. Всъщност именно
пандемията рязко изостри съществуващите расови различия
Голяма част от негрите останаха без работа и рухнаха икономически. Много повече от тях са без здравни осигуровки и възможност да се лекуват. Тя извади много ярко на показ връзката между расово неравенство, класово неравенство, здравно неравенство. Показа, че расизмът има множество различни измерения – не само социално-икономически и образователни, но и здравни, по отношение на живота и смъртта.
Расовото неравенство е елемент на неолибералната капиталистическа система, при която по-нисшите расово не само са експлоатирани и насилвани повече, но и много повече убивани от съществуващата система, както директно чрез куршумите на полицията, така и чрез маркетизираното здравеопазване и бедност. Създадена е социалноикономическа система, при която и пандемията е оставена да убива повече негри, отколкото бели американци. И в САЩ „системата убива“, както говореха у нас майките на деца с увреждания, но там увредените от системата са афроамериканците. Системата убива несъразмерно повече черни, а не бели американци. От около 100 000 умрели от короновируса в САЩ към края на май 26.3 %, т.е. повече от една четвърт се оказаха афроамериканци. Равнището на смъртност на 100 000 души от черните американци се оказа 2.4 пъти по-висока в сравнение с тази на белите. Унижаваната, оскърбяваната, по-бедната и мачкана част от населението се оказа и много по-малко защитена от смъртната опасност. Системата на неолибералния капитализъм прави расизма не само част от живота, но и част от смъртта.