Русия е извършила успешно тестово изстрелване на свръхзвукова крилата ракета "Циркон" в Баренцово море.
Това е казал началникът на Генералния щаб на руската армия Валери Герасимов на руския президент Владимир Путин за 68-ия рожден ден на държавния глава на Русия.
Така Путин се присъедини към плеядата на известни диктатори, които предпочитат да показват военни мускули за своя рожден ден.
През 2020 година Русия трябваше да възвърне величието си, а Путин да получи статут на "изключителен държавник".
Вместо това годината беше пълна с трудности за силния човек в Кремъл, който иска да затвърди властта си в духа на руския имперски царизъм.Тази година трябваше да бъде годината на Владимир Путин. В началото на 2020 г. изглеждаше, че руският президент е обмислил и изчислил всичко, коментира U.S. News & World Report.
През януари 67-годишният владетел обяви мащабни конституционни реформи, които след две десетилетия на власт на практика ще му позволят да остане там, колкото иска. Официалният референдум за тези промени, първоначално насрочен за април, трябваше да осигури публично приемане на статута му на владетел, който държи здраво властта по-дълго от всеки друг в Русия след Йосиф Сталин.
Тържествата и парадите в чест на 75-годишнината от победата на Съветския съюз над нацистка Германия също трябваше да служат като своеобразно официално потвърждаване на Путин.
Избухването на пандемията от коронавирус по света обаче обърка плановете на Кремъл за провеждането на референдума и на тържествата от победата над Третия райх.
Допитването дори и отложено беше проведено. Референдумът препотвърди
намерението на Путин да се превърне и инстуционално и в първия за XXI век руски цар самодържец.
Междувременно президентът на САЩ Доналд Тръмп даде знак за своя интерес към завръщането на Русия в Г-8.
Москва беше изключена от този форум на най-развитите индустриални страни в света заради инвазията на Кремъл в Украйна през 2014 г.
Тръмп не получи обаче подкрепа за идеята си. ЕС остана твърд, че Крим е окупиран незаконно и той трябва да бъде върнат на Украйна.
Путин получи удар и от Тръмп, който заплаши със санкции компаниите, които участват в изграждането на "Северен поток 2" и "Турски поток".
Държавният секретар на САЩ Майк Помпео посочи, че двете газови трасета не са "търговски проекти".
" Те се явяват главните инструменти на Кремъл за експлоатация и разширяване на зависимостта на Европа от руските енергоносители, инструменти, които подриват Украйна, прекратявайки транзита на газ през тази критично важна демократична държава; инструменти, които в крайна сметка подриват трансатлантическата сигурност. САЩ винаги са готови да помогнат на нашите европейски приятели да удовлетворят техните енергийни потребности", обяви в средата на месец юли Помпео.
Така от средата на годината
дворецът от карти на Путин започна да понася удари.
В Беларус избухнаха протести след фалшифицирани президентски избори, които продължават и до днес.
Хиляди беларусци протестират срещу неприкритото желание на Александър Лукашенко на остане на власт.
Ситуацията в Беларус оказва най-голям натиск върху Владимир Путин.
Беларус остава плацдарм за Русия в Европа и последната от славянските страни, която се смята за съюзник.
Днес хиляди беларусци открито заявяват, че не искат повече Лукашенко, толерираната от него корупция и налагането на авторитарен стил на управление. Гражданите на Беларус искат демокрация.
Така те разрушиха мита, че беларусите са толкова политически пасивни, толкова свикнали с тиранията и тоталитарното управление, че никога няма да протестират срещу Лукашенко.
Отравянето с новичок на лидера на руската опозиция Алексей Навални разбуни страховете на Запад за действията на Кремъл срещу критиците на режима на Путин.
Навални беше спасен в берлинска болница.
Германия намекна за възможността за налагане на санкции срещу Русия след очевидното отравяне на Навални.
Последните дни Киргизстан е обхванат от безредици. Те избухнаха след провеждането на парламентарни избори.
Към бунтовете в Киргизстан и Беларус, които бяха реакция на фалшифициране на резултати от избори, сега се присъединява и войната между Армения и Азербайджан, като всички те представляват взрив на политическия риск из цялата сфера на влияние на бившия Съветски съюз.
Тези събития предизвикаха хаос във важните икономически и военни съюзи на Кремъл, а същото така повдигат въпроса
за ролята на Русия като страна, която осигурява стабилността в постсъветското пространство,
коментира в. "Файненшъл таймс".
Всяка от тези три кризи е сериозно предизвикателство за Русия. Всяка една от тях обединява в себе си сериозните проблеми, наследени от разпадането на СССР като авторитаризма, заплахите за свободата на изборите, териториални спорове и етнически конфликти и трудното изграждане на гражданско общество.
"Файненшъл таймс" припомня, че Кремъл има военни бази в Армения, Беларус и Киргизстан и се смята за техен най-важен чуждестранен партньор. Русия възпрепятства трети страни като Европейския съюз в Беларус и Китай и САЩ в Киргизстан да засилят своето влияние.
В началото на 2020 г. перспективите пред Путин бяха бляскави. В края на тази високосна година Русия трябва да се справи с проблеми, които бяха наследени от разпадането на СССР.
Кремъл се нуждае от нова стратегия за развитие на страната.