Глобално, а и в България има предпоставки за рецесия с двойно потапяне, тоест, когато рецесията е последвана от краткотрайно възстановяване и нова рецесия.
Сегашната рецесия с двойно потапяне е причинена от влошаването на ситуацията с COVID-19 и ще включва продължителна безработица и нисък БВП.
Ниските лихвени проценти могат да помогнат на икономиката да избегне двойната рецесия, но е малко вероятно да насърчат пълно възстановяване.
Възможно е продължително забавяне на производството на стоки и услуги, което води до подновени съкращения на работни места и съкращения на инвестициите от предишния спад.
Двойното потапяне е много лош сценарий за икономиката и може да доведе до трайна депресия.
Считам, че кризата в България все още не е проявила пълните си последици и не може да се изключи възможността за повторен спад, като например вторична рецесия, особено с оглед на равнището на безработицата.
Когато икономиката излезе от рецесия и икономическият растеж започне възходящо, но скоро отново изпада във фаза на рецесия, тя преминава през двойна рецесия.
Нарича се W-образна рецесия, тъй като графиката на растеж на икономиката, преминава през двойно потапяне.
Добър показател за двойна рецесия е, когато растежът на брутния вътрешен продукт отново се понижи до отрицателен след кратък положителен растеж.
Напоследък COVID-19 бързо се разпространи в България, като повлече след себе си неочаквани и непредвидими икономически и социални последствия.
Публичните ни финанси също са засегнати сериозно от рецесията, като се очаква бюджетният ни дефицит да се повиши през тази и следващата година.
Тъй като ограниченията, свързани с COVID-19, се засилват, очаквам икономиката на България да се свие отново през последното тримесечие на 2020 г.
Поради кризата инвестиционната среда се различава значително и положението вече се влошава с оглед на предвижданото второ задълбочаване.
Връзката между случаите на COVID-19 и ефективността на икономиката е много важна и пътят на икономиката ни ще зависи значително от хода на вируса.
Продължаващата криза в общественото здравеопазване ще окаже голямо влияние върху икономическата активност и заетостта в близко бъдеще и крие значителни рискове за икономическите ни перспективи.
Ние вече сме ударени с втората вълна през тази есен, а в исторически план втората вълна на пандемия често е по-лоша от първата.
Оптимизмът по отношение на ваксината е висок, но вероятно ваксина няма да е налице масово поне до средата на 2021г.
Има два сценария за икономиката ни през следващите шест месеца, като БВП може отново да се свлече сега през четвъртото тримесечие на 2020 г.
Възобновяването на случаите на COVID-19 и последващото забавяне на бизнес дейностите вече започнаха. А невъзможността за удържане на вируса подчертава ясната възможност за вторични трусове и именно тази комбинация би довела до двойните спадове.
Пазарът на труда е първото място, на което трябва да се обърне внимание за индикатор в реално време за бъдеща рецесия или двойна рецесия.
Нарастването на равнището на безработица може да сигнализира, че темпът на икономически растеж отслабва.
В момента страната ни изпитва икономически загуби от намаления износ и ниското ниво на инвестиции.
В глобален мащаб инвестиционната среда се различава драстично в сравнение с минали периоди. При наличие на свободен паричен ресурс се наблюдава процес на въздържане от поемане на инвеститорски риск предвид неизвестността от развитие на коронавирусната криза.
Към третото тримесечие на тази година се отчита спад от 65% на средствата, които изпращат българите работещи в чужбина, в сравнение със същия период на миналата година, а тези пари съставляват съществен дял за поддържане нивото на потребление.
За да се минимизират негативните последици от втората вълна на кризата, предизвикана от коронавируса, трябва да продължим с мерките за подкрепа на икономиката и на гражданите.
В настоящата ситуация е важно да се извършат е редица реформи и в данъчната сфера, като намаление на ДДС за храни и лекарства, повишаване прага за регистрация по ДДС за малките и средни фирми на 100 000 лева търговски оборот, както и необлагаем минимум за хората с ниски доходи с цел увеличаване на покупателната им способност.
Взехме външни заеми - две облигационни емисии тази година за 5 млрд. лв. и имаме възможност следващата година да вземем още за 4,5 млрд.лв. в рамките на лимита, който имаме.
Бихме могли да си подсигурим финансиране от фондовете на ЕС за публични разходи и инвестиции, включително при такова развитие, ако имаме опасения да не получим достатъчно приходи в републиканския бюджет, а ще ни се отворят още разходи по линия на социални програми, на компенсиране на бизнеса и запазване на работни места.
Защото сега се увеличава натиска върху пазара на труда, тъй като много работници, заети по програмите за летния туризъм бяха освободени наскоро.
В други години те си намираха работа в хотелите и заведенията на зимните курорти.
Но в момента върху тях също тегне неизвестност, защото някои са затворени и това засяга всички хора, включително и работодателите в този бранш.
Те още не знаят откога ще наемат хора, които пък са включени в социалните системи и допълнително ги натоварват.
Едва от следващата година ще е възможно възстановяване, но в рамките само на следващите две години ние може би няма да успеем да възстановим нивата на икономически растеж от 2019 година.
Възможният икономически растеж през 2021 г. до голяма степен ще се определя от фискалната политика в България през следващите няколко години, но в момента фискалната политика е готова да потисне възстановяването.
Растежът е от първостепенно значение както за икономическото възстановяване, така и за фискалната устойчивост, но икономиката трябва да се разширява достатъчно бързо.
Разбирането на икономическото, а не на бюджетното въздействие на фискалните мерки е от решаващо значение за поддържане на икономическото възстановяване.
Три са основните направления, които трябва да се следват:
Първо: продължаване на намаленията на данъцитe;
Второ: съкращаване на разходите за държавна администрация;
Трето: намаляване на равнището на безработица;