Резултатите от анализа на ситуацията, както вътре в Руската федерация, така и ролята и мястото на страната в световните процеси, показват, че Кремъл не предотврати, а точно обратното – катализира размразяването на конфликта в Нагорни Карабах по редица вътрешни и външни причини, пише в свои коментар политическият анализатор Марк Олшевский. В същото време нерешителността на тези промени в съчетание с неспособността на Русия да прекрати конфликта толкова лесно, колкото го разрази, доведе до разработването на стратегия за руското влияние както върху участващите в конфликта страни, така и върху регионалните и световни играчи.
Напрежението в региона на руската федерация нараства, а рейтинга на днешната несменяема власт обратно – стремително пада. На Кремъл ѝ беше нужна малка победа за решаване на текущите вътрешни проблеми.
Базирайки се на императорската функционална парадигма от ХІХ и ХХ в. Руската федерация се включи през ХХІ в. в редица външни конфликти с цел отвличане на вниманието от вътрешните проблеми и достъп до ресурси и производствени мощности на територията на държавите, в които бушуват конфликти. Конфликтите на XXI в. съществено се отличават от тези от предходните времена. Така например, конфликтите от миналото (независимо от причините за тяхното възникване) можеха да се решат по желание и волята (сценария) на най-силната по геополитическа тежест държава (при наличието на свои интереси в дадения конфликт). Сегашните конфликти не само, че можеха да бъдат прекратени по волята на Кремъл или някой от влиятелните играчи, те (конфликтите) принципно не могат да бъдат решени. На второ място, днешните конфликти – това на първо място са огромни ресурси, които трябва да се харчат за участие и помощ на една от държавите да бъде задържана в руската орбита. С невъоръжено око се вижда, че на бедният руски народ, изморен вече от безразличието на властта, това не му се харесва. Назрява бунт. На Русия ѝ трябваше малка победна война, която трябваше да реши вътрешните бедствия поне за известен период от време. Конфликтът в Нагорни Карабах трябваше да е тази „малка победа“. Именно и поради това Москва се „запъваше“ по отношение размразяването на конфликта. Но каквото трябваше се случи. „Малката победа“ не се получи, а самият конфликт вече повече напомня за войната в Афганистан – безполезна и ресурсоемка. Ако преди руснаците можеха с лекота да я започнат, така и да я завършат, то сега ситуацията излезе от контрол. В Кремъл прекрасно осъзнават, че не са в състояние напълно да управляват създаденият от тях вече конфликт.
Руснаците създадоха този конфликт, за да започне светът отново да разговаря с тях.
Лично Владимир Путин е обиден от факта, че в началото на 2020 г. той многократно предлага на постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН да се съберат на „Ялта-2“, но това не се случи. След като Русия използва „правото на вето“ върху резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно Сирия, Либия и разследването за сваления самолет на полет MH17, международните партньори спряха да общуват с нея, която нагло използва своето изключително право на „вето“ като инструмент за прикриване на своите военни престъпления. Съдейки по всичко така започна процес на международна изолация на Руската федерация, което е много страшно и болезнено за държава членка на Съвета за сигурност на ООН. От година на година световните лидери се доверяват все по-малко на Русия и все повече се опитват да я игнорират при обсъждането на текущите световни проблеми.
Руската федерация се опитва да въвлече максимален брой държави в сегашния конфликт. Прави го с цел той да бъде решен не по мирен път. Колкото повече държави са въвлечени в него, толкова по-трудно ще бъде решен, дори някои от държавите да не се явяват фактически участници в спора.
От самото начало на конфликта в Нагорни Карабах руската страна активно се опитваше да създаде впечатление, като че ли Украйна и Грузия са на страната на Азербайджан. Те или доставят на Баку оръжие, или уж са готови да предоставят на Азербайджан наемници и всичко необходимо за водене на военни действия. По всичко личи, че това се прави с цел в последствие този факт да се използва за дискриминация на двете държави пред международните партньори.
При това руските спецслужби забравиха за конспирацията в организирането на взаимодействие със своя съюзник Иран, който изглежда тайно, но не съвсем, доставя руско оръжие на арменците. За това се говори в отворени източници.
След провала на горепосочените спецоперации руснаците се опитаха да приложат регионален фактор (противопоставяне на християни и мюсюлмани) на фона на конфликта. Те използват регионалния фактор в момент, когато аргументите им са на привършване, а все пак трябва да се направи нещо. Подобен метод руснаците използват доста често и той съответно е добре отработен. Така например, конфликтът между Сърбия и Косово, Сърбия и Черна гора възникнаха на религиозна основа след намесата на руските спецчасти. Така стана и между Армения и Азербайджан.
В действителност, официална Москва не може да помогне на своя сателит Армения. А скришом прави това, в което обвинява другите държави: доставка на оръжие, наемници и други. Освен това, дори в рамките на ОДКБ (организация, в която изначално Русия играе ключова роля) руснаците отказаха въвеждането на миротворческа мисия в помощ на Армения, която търпи сериозни загуби и чака помощ от "Северния брат". Руската федерация обаче, вече не е супер сила или дори регионален лидер. Крайно време е Армения да осъзнае това и постепенно да започне да се оттегля от сферата на влияние на Москва, а не да се хваща на поредните уловки на Кремъл. Русия активно използва сирийските и ливански наемници за пушечно месо в Нагорни Карабах.
Съветско-руската техника, с която руснаците "избутваха" арменците, не позволява ефективна борба срещу съвременната армия в Нагорно-карабахския театър на бойни действия. В случая наемниците действат като бариера, която се опитва да задържи технически превъзхождащата войска на Азербайджан. По всичко личи, че това затруднява възстановяването на териториалната цялост на Баку. Освен това, настъпи този момент, когато трябва да се търси нова жива сила, тъй като сирийско-ливанските наемници не са безброй. Руснаците намериха нови центрове за наемане на лица в конфликта в Нагорни Карабах. Такива места станаха анексираните към Крим и окупираните от ЛДНР територии. Тъй като Армения и представените от Русия наемници не могат ефективно да се противопоставян на азербайджанската армия на територията на Нагорни Карабах, те използват "мръсна" тактика на обстрел на инфраструктурни обекти и мирни селища на територията на Азербайджан. Казано на прост език, използват територията на цивилното население, за да наклонят везните в своя полза. Нееднократно е доказано, че Русия се явява държава на терористи, но това ѝ е малко, официално Москва тласка и Армения по този път, а това на арменците в бъдеще ще им струва скъпо.
Русия започна и ще продължи активно да използва арменската диаспора както да наложи на света своя контекст в конфликта в Нагорни Карабах, така и за изграждане на авторитет, там където тази диаспора е широко представена.
Руските спецслужби впрягат арменската диаспора по цял свят за реализиране на своите цели. Всички отлично разбират, че представителите на западните власти (ориентирани към Европа и САЩ) вземат под внимание мнението на хората, когато се изразява несъгласие или народът иска да фокусира вниманието си върху определени проблеми. по този начин, изтласканите в ъгъла арменци (от своите "съюзници" в лицето на Русия) се опитват да повдигнат въпроса от необходимостта на поддържане на НКР, а не териториалната цялост на Азербайджан, пише в свои комента политическия анализатор Марк Ошневский. В средата на октомври 2020 г. арменската диаспора в Лос Анжелис, Бостън и Ню Йорк протестиращи в подкрепа на Нагорни Карабах. Участниците в митинга блокираха автомагистрали и дори стачкуваха пред сградата LA Times, обвинявайки американското издание в липсата на състрадание към арменския народ. На митингуващите, обаче както се видя, им е тежко да разберат, че в дадения случай Русия безсъвестно ги използва, техните патриотически чувства и стремежът да подкрепят родината си. В Кремъл прекрасно знаят, че по друг начин не може да бъде. И затова всичко си върви, както си е било.
Марк Олшевский
политически анализатор